Изгубил дар слово, той само поклати глава. В изцъклените му очи се четеше ужас.
— Защо сестра ти престана да разговаря с теб? — продължаваше неумолимото си настъпление Веспър. — Само защото си я ударил?
— Ех, ако можех да зная!…
Шепот, потънал в плясъка на вълните и соления вятър.
— Знаеш, Чезаре! И винаги си го знаел. Тя те е видяла такъв, какъвто си. И е изпитала ужас от теб! А би могла да те обича, Чезаре… Дори съм сигурна, че на даден етап го е правила… Но със своята грубост и безразличие ти си убил тази обич… Дори в онези години вече си приличал на баща си и тя не е могла да понесе този факт! — Пръстът й отново се заби в гърдите му. — Ти си виновен за смъртта й, Чезаре! Ако не беше я прогонил, Джаки и до днес щеше да е жива!
С ъгълчето на окото си улови фигурата на Майло, появила се иззад кубрика. Махна му повелително с ръка и той затвори уста. Вместо това посочи към небето и изразително поклати глава. Веспър отмести очи от бледото лице на Чезаре и почти веднага засече черната точка на хеликоптера, който бързо се приближаваше.
Кроукър, почти изхълца от облекчение тя. Той е, чувствам го!
В същия миг прозвуча изстрел и тя подскочи. Погледна към Майло, който побягна, после сведе очи към Чезаре. Беше се отпуснал на колене, дулото на револвера сочеше към главата му. Отначало помисли, че се е самоубил, но бързо се успокои. Не, не би могъл да постъпи по този начин, егото му все още е прекалено силно… Отпусна се на колене до него и протегна ръце. Сърцето й блъскаше лудо, сякаш всеки миг щеше да изскочи от гърдите й. Даваше си сметка, че продължава да е здраво свързана с този мъж, но, слава Богу — не по начина, от който се беше страхувала… Сега й предстоеше по-трудното — да го измъкне от пропастта, в която го беше натикала с помощта на волята си, да го накара да диша отново. Хеликоптерът бързо се приближаваше, до слуха й достигнаха грохотът на мотора и тънкото свистене на витлата. Гребените на вълните около катера изчезнаха, повърхността на водата се набръчка. Пипалата на стоманената й воля се плъзнаха към съзнанието му, боботенето постепенно се стопи и изчезна. Ако успее сега, значи Микио Оками не беше се излъгал в необичайните й способности… На палубата всички се движеха, настъпи истински хаос. Но пипалата на волята й увиваха душата му с невероятна сила, хаосът остана встрани. Чезаре беше спокоен и тих като вълните на Червено море, укротени от божествения дух на Мойсей… Веспър ясно усети как се оформя връзката между тях. Напрежението започна да го напуска, душата му стана мека и отзивчива като памук…
Очите й бавно се отделиха от лицето му и се насочиха към Майло:
— ФБР вече е тук. Заповядай да изключат двигателите, екипажът трябва да се предаде без никаква съпротива.
Майло мрачно кимна и се отдалечи.
Отново се извърна към Чезаре. В очите му се беше появила млечна белота — така изглеждат хората, които току-що са починали… Къде ли изчезна разумът му, безмълвно се запита тя.
— Джаки?
Всичко й стана ясно. Трябваше да му даде този отговор, от който със сигурност зависеше животът му.
— Тук съм, Чезаре.
— Аз… Аз съжалявам, Джаки…
— Зная.
Наведе се и бавно издърпа револвера от вкочанените му пръсти. Въздухът около катера вибрираше, сякаш ангелски криле плющяха над главите им.
— Джаки… — прошепна той и конвулсивно напълни дробовете си с въздух.
— Всичко е наред, Чезаре — отвърна тя, притисна главата му в гърдите си и леко започна да го люлее. — Най-сетне всичко е наред!
— Изглеждаше като умрял, който никога няма да възкръсне!
— Възкръснах благодарение на теб — усмихна се Никълъс и стисна ръката на младежа. — Благодаря!
— Дребна работа…
Клечаха в един от складовете на „Пул Марин“, никой не отваряше дума за касапницата в дъното на коридора. Кава не прояви интерес към обезобразения труп на стареца в онази стая, а в момента и Никълъс не искаше да си спомня за него. Знаеше, че такива моменти ще има в бъдеще, при това далеч по-чести, отколкото би му се искало.
— Май трябва да те отведа в болница, човече…
Никълъс само поклати глава. Чувстваше се далеч по-добре, след като Кава го свали от куката, процесът на хиперметаболизация на отровата течеше далеч по-бързо. Но все още му трябваше време…
— Налага се да свърша една работа, при това веднага — промърмори той.
В съзнанието му блесна окървавената мутра на Майк. Още не съм свършил с теб. Предстои финалният акт на действието…