— Каква уговорка?
— Наясно ли си, че мога да те пратя в затвора?
— Да.
— Тогава това наистина ще бъде твоята разруха. Ще загубиш мястото си в болницата, а съпругата ти ще трябва да продаде магазина си.
— Разбрах го.
— И така, ако все още ти е останал поне малко мозък в главата, трябва да направиш само едно нещо. Да ме осведомиш веднага щом онзи ти се обади по телефона. И толкова. За всичко останало ще мислим ние.
— А мен ще ме държите настрана?
— Това не мога да ти гарантирам. Мога обаче да огранича щетите. Имаш думата ми. А сега се махай от главата ми.
— Благодаря — каза Мардзила, докато ставаше и се упътваше към вратата с омекналите си като извара крака.
— Няма за какво — отвърна му Монталбано.
Не си легна веднага. Намери половин бутилка уиски и отиде да я изпие на верандата. Но всеки път, преди да отпие по глътка, повдигаше бутилката във въздуха. Наздравица за малкия воин, който се беше сражавал, докато може, но не беше успял.
10.
Ветровито и отвратително утро със слабо слънце, често закривано от бързи тежки тъмносиви облаци, което беше достатъчно и предостатъчно, за да развали още повече и без това вече мрачното настроение на комисаря. Отиде в кухнята, приготви си кафе, изпи първата чашка, запали си цигара, направи това, което трябваше да направи, напъха се под душа, избръсна се и си облече същите дрехи, които вече носеше два дена. Преди да излезе, се върна в кухнята с намерението да изпие още едно кафе, но успя да напълни чашата си само до половината, защото останалата част изля върху панталоните си. Някак внезапно ръката му по свое усмотрение се беше отклонила. Още един знак за приближаващата старост? Изруга като хамалин, събу панталона си и го остави върху един стол, за да може Аделина да го изпере. Извади всички неща от джобовете, за да ги премести в другия панталон, който щеше да обуе, и с изненада откри в купчинката запечатан плик. Погледна го учудено. Откъде се беше появил? Бегло си спомни, че това е писмото, което Катарела му беше предал, съобщавайки му, че го е донесъл журналистът Пилат Понтийски. Първото движение, което направи, беше да го изхвърли в кошчето, но иди разбери защо, все пак реши да го прочете. Е, нали не беше длъжен да отговаря. Погледът му пробегна по подписа: Социо Мелато, лесно преводимо на езика на Катарела като Пилат Понтийски13. Беше твърде кратко и точно, затова онзи, който го беше написал, получаваше незабавно една точка в своя полза.
Скъпи комисарю Монталбано,
Аз съм журналист, който не работи постоянно в голямо издание, но сътрудничи и продължава да сътрудничи на всекидневници и списания.
Фрийлансър, както се казва. Направил съм доста важни журналистически разследвания за мафията в района на река Брента, за контрабандата на оръжие от източноевропейските страни и от известно време съм се посветил на един особен аспект от нелегалната емиграция по Адриатическо и Средиземно море.
Миналата вечер Ви зърнах на пристанищния кей, когато пристигна поредната група нелегални емигранти. Познавам ви по име и си помислих, че може би ползата да разменим мнения ще е взаимна. (За бога, не, не става дума за интервю — знам, че ги ненавиждате.)
Отдолу ще Ви напиша номера на мобилния си телефон. Ще остана на острова още два дни. Имайте ми доверие.
Деловият тон в тези думи му хареса. Реши, че ще се обади на журналиста, ако той все още е по тия места, когато пристигне в полицейското управление. Отиде да си потърси друг панталон.
Първото, което направи, влизайки в службата, беше да извика Катарела в присъствието на Мими Ауджело.
— Катарела, слушай ме с изключително внимание. Трябва да ме потърси един човек, казва се Мардзила. Веднага щом се обади…
— Извинете, комисерийо — прекъсна го Катарела. — Как казахте, че се казва по име този — Мардзила? Кардила?
Монталбано почувства облекчение. Щом Катарела започваше отново да повтаря неправилно имената, краят на света все още бе далече.
— Но, блажена Дево Мария, защо трябва да се казва Кардила, след като ти самият току-що го назова Мардзила?
— Наистина ли? — каза учудено Катарела. — Ама тогава как се казва този благословен човек?
Комисарят взе един лист и върху него с червен маркер написа с главни букви МАРДЗИЛА и го подаде на Катарела.