— Да.
— Триказе обаче е точно на брега на морето, но пък обитателите му са различни.
— В какъв смисъл?
— В смисъл че тук, в Спигонела, вили са си направили хора с пари — адвокати, лекари, бизнесмени, докато в Триказе прилепени една до друга си стоят къщурките, всичките обитавани от обикновени хорица.
— Но, така или иначе, както вилите, така и къщурките са незаконно построени, нали?
— Разбира се, комисарю. Исках да кажа, че тук всяка вила е самостоятелна, не го ли виждате и сам? Високи оградни зидове и градински врати, зад които има гъста растителност… Отвън е трудно да се види какво става вътре. Докато в Триказе къщурките са близо една до друга, сякаш си говорят помежду си.
— Да не си решил да ставаш поет? — попита го Монталбано.
Фацио се изчерви.
— Понякога ми се случва — призна си.
Вече бяха стигнали до ръба на платото. Слязоха от колата. Долу в пропастта морето се белееше от пяната, разбивайки се в скалите, а малко по-нататък беше заляло напълно малкия плаж. Този бряг беше необичаен, по него се редуваха участъци, осеяни със скали, и други — равни и покрити с пясък. Самотна вила беше построена точно на върха на малък нос. Голямата й тераса сякаш стърчеше точно над морето. Участъкът от брега под нея се състоеше от множество високи скали, почти като кекури14, но както винаги беше незаконно ограден, за да се обособи частната собственост. Нямаше какво друго да гледат. Качиха се в колата.
— Сега ще ви закарам да говорите с един, който…
— Не — каза комисарят. — Безсмислено е, ти ми разкажи какво са ти казали. Да се връщаме обратно.
През целия път на отиване, както и на връщане, не срещнаха нито една кола. Нито пък видяха паркирани автомобили.
Пред една наистина луксозна вила, седнал на камъшитен стол, мъж пушеше пура.
— Този господин — каза Фацио — е единият от двамата, които казаха, че са виждали мъжа от снимката. Пазач е. Съобщи ми, че преди около три месеца, докато си седял така, както и сега, видял отляво да идва автомобил, който се движел на пресекулки. Спрял точно пред него и слязъл същият мъж от снимката. Оказало се, че е останал без бензин. Тогава пазачът на вилата му предложил да отиде да налее една туба от бензиностанцията, която се намира близо до Монтекиаро. Когато се върнал, онзи му дал сто евро бакшиш.
— Значи, не е видял откъде идва?
— Не. И никога преди това не го е срещал. С втория мъж, който го разпозна, трябваше да говоря набързо. Човекът е рибар, носеше кош с риба, която отиваше да продаде в Монтекиаро. Каза ми, че е виждал лицето от снимката преди около три-четири месеца на плажа.
— Преди три-четири месеца? В разгара на зимата! Какво е правил онзи на плажа?
— Рибарят си е задал същия въпрос. Току-що бил изтеглил лодката си на брега, когато видял мъжа от фотографията върху близката скала.
— Върху скалата?
— Да, господине. Една от скалите, които са под вилата с голямата тераса.
— И какво е правел там?
— Нищо. Гледал морето и говорел по телефона. Рибарят го видял добре, защото онзи в някакъв момент се обърнал, за да го погледне. Имал чувството, че мъжът върху скалата се опитвал да му каже нещо с поглед.
— Тоест?
— Неща, като „Разкарай се веднага от очите ми“… А сега какво да правя?
— Не те разбрах. Какво трябва да правиш?
— Да продължа ли да проучвам, или да спирам?
— Хм, струва ми се безсмислено да си губиш времето. Върни се във Вигата.
Фацио си отдъхна с облекчение. Това разследване беше започнало да му пресяда още от първия момент.
— Вие няма ли да дойдете?
— Ще карам след теб, но трябва да се отбия за малко в Монтекиаро.
Чисто и просто го излъга, нямаше какво да прави в Монтекиаро. Всъщност за известно време следва колата на Фацио, но после, като го изгуби от погледа си, направи обратен завой и се върна назад. Спигонела го беше впечатлила. Възможно ли беше във всички тези струпани недалече една от друга вили, дори и да изглеждаха сякаш за тях времето е спряло, да няма друга жива душа, освен тази на пушещия пура пазач? Не беше видял дори куче или котка, подивели от самотата. Беше идеалното място за някой, който искаше да се усамоти, като например да си доведе скришно някоя жена, да организира оргия, нелегален комар или групово смъркане на дрога. Достатъчно беше да си направи труда да дръпне капаците на прозорците, така че отвън да не прониква дори лъч светлинка, и никой нямаше да е в състояние да разбере какво се случваше вътре. Около всяка вила имаше доста място, така че колите със сигурност можеха да влязат и да се поберат зад оградния зид. След като веднъж градинската врата се затвореше, щеше да изглежда, сякаш тези автомобили никога не са пристигали. Докато обикаляше с колата, през главата му премина неочаквана мисъл. Удари спирачките, слезе и започна унесено да се разхожда, като от време на време подритваше по някое бяло камъче от улицата.
14
Стълбовидни или конусообразни скали, срещани по поречията на реките и в морето в близост до брега. — Б.пр.