— Не, позволете ми въпроса да го задам аз: защо и за какво желаете да разговаряте с мен?
— Всъщност, комисарю, преди няколко вечери се намирах на пристанищния кей, когато от две военноморски корабчета заслизаха… И ви зърнах там.
— Ах, за това ли?
— Да. Тогава се запитах дали случайно човек като вас, известен следовател…
Сбърка тактиката, защото, когато Монталбано чуеше похвални слова и комплименти, се наежваше. Затваряйки се в себе си, заприличваше на таралеж.
— Слушайте, бях там съвсем случайно. Заради едни очила.
— Очила? — удиви се другият. Веднага след това обаче се усмихна лукаво. — Разбрах. Искате да ме насочите към фалшива следа!
Монталбано се изправи.
— Казах ви истината, но не ми повярвахте. Мисля, че ако продължаваме така, ще бъде безсмислена загуба на време за мен и за вас. Приятен ден.
Букетът от перуники се изправи, но внезапно беше увехнал. Ръчицата му пое подадената от комисаря ръка.
— Приятен ден — изпусна миризмата си, тътрейки се към вратата.
На Монталбано изведнъж му дожаля за него.
— Ако се интересувате от проблемите, свързани с пристигането на нелегални емигранти, мога да ви изпратя при един колега, който…
— Господин Ригучо? Благодаря, вече говорих с него. Вие обаче виждате само големия проблем с пристигането на нелегалните емигранти и толкова.
— Защо, да не би в този толкова голям проблем да има за виждане и друг по-малък?
— При добро желание — да.
— И какъв е той?
— Търговията с емигрантските деца — каза Социо Мелато, отваряйки вратата и излизайки.
Точно като в анимационен филм, двете думи — търговия и деца, които журналистът произнесе, се втвърдиха, появиха се отпечатани в черно във въздуха, тъй като стаята вече не съществуваше, всички предмети от нея изчезваха в нещо като млечна светлина, която ги скриваше. След една милионна част от секундата двете думи се раздвижиха, преплетоха се една в друга, сега бяха като две змии, които се биеха, сляха се, смениха цвета си, превърнаха се в силно светещо кълбо, от което излезе нещо като мълния, която порази Монталбано точно между двете очи.
— Богородице! — помоли се, вкопчвайки се в бюрото си.
За по-малко от секунда всички разпръснати части от пъзела, които летяха из главата му, се подредиха на правилните си места, прилепвайки плътно една към друга. После всичко се нормализира, всяко нещо възвърна формата и цвета си, но този, който не успяваше да се върне към нормалността си, беше точно той, защото не можеше да се помръдне, а устата му упорито отказваше да се отвори, за да извика на журналиста да се върне назад. Най-накрая успя да сграбчи телефона.
— Спри журналиста! — заповяда с дрезгав глас на Катарела.
Докато сядаше и попиваше потта от челото си, чу, че отвън се вдигна голяма врява. Някой крещеше (изглежда, Катарела):
— Спри се, Пилате Понтийски!
Другият казваше (трябва да беше журналистът):
— Какво съм направил? Пуснете ме!
Някакъв трети се възползваше от ситуацията (явно преминаващ по улицата гадняр):
— Долу полицията!
Най-накрая вратата на кабинета му се отвори с трясък, което очевидно ужаси журналиста, който се появи на прага, противейки се, побутван от Катарела.
— Хванах го, комисерийо!
— Ама какво става? Не разбирам защо…
— Извинете, господин Мелато. Само едно неприятно недоразумение, заповядайте.
И докато Мелато, по-скоро объркан, отколкото убеден, влизаше, комисарят заповяда рязко на Катарела:
— Излизай оттук и затвори вратата!
Букетът от перуники се беше сгромолясал на стола с повехнал изглед и комисарят изпита желание да го напръска с вода, за да го посъживи. Но може би беше по-добре да го накара да заговори веднага по интересуващата го тема, все едно нищо не се беше случило.
— Казвахте ми за някакъв пазар…
Heri dicebamus.18 Подейства съвършено. На Мелато дори не му мина през ум да поиска обяснения за абсурдния начин, по който се бяха отнесли с него преди малко. Съвзе се и започна:
— Комисарю, наистина ли нищо не знаете?
— Нищо, уверявам ви. И ще ви бъда задължен, ако…
— Само миналата година, съобщавам ви официални данни, в Италия са били намерени около петнайсет хиляди малолетни, които не са били придружавани от роднина.
— Искате да кажете, че са пристигнали сами?
18
От латински език — подновяване на разговор от мястото, на което е бил прекъснат. — Б.пр.