— Предполагам — каза Бланд, като се надигна и подаде ръка, — че не ме помните, мосю Поаро.
— Разбира се, че ви помня — отвърна Поаро. — Вие сте — нека помисля малко, един момент. Вие сте младият сержант — да, сержант Бланд, с когото се запознахме преди четиринайсет, не, преди петнайсет години.
— Точно така. Каква памет!
— Няма нищо чудно. След като ме помните вие, защо да не ви помня и аз?
Бланд си помисли, че би било трудно човек да забрави Еркюл Поаро, и то без да го ласкае.
— И така, ето ви и вас, мосю Поаро — рече той. — Отново ще си сътрудничим при разследване на убийство.
— Прав сте — съгласи се Поаро. — Повикаха ме тук да помогна.
— Извикаха ви да помагате ли?
Бланд изглеждаше озадачен. Поаро бързо обясни:
— Тоест бях поканен да връча наградите на участниците в търсенето на убиеца.
— Мисис Оливър ми каза вече.
— Нищо друго ли не ви каза? — попита Поаро уж нехайно.
Много му се искаше да узнае дали мисис Оливър е загатнала на инспектора за истинските причини, накарали я да го повика в Девън.
— Дали ми е казала нещо друго ли? Непрекъснато ми разправяше разни неща. Всякакви възможни и невъзможни причини за смъртта на момичето. Главата ме заболя от нея. Уф! Какво въображение!
— Тя си изкарва хляба с въображението си, mon ami3 — сухо подхвърли Поаро.
— Спомена за някой си Де Суса — и той ли е плод на въображението й?
— Не, такъв човек действително има.
— Разправяше ми нещо за някакво писмо, получено на закуска, за някаква яхта и че някой е дошъл по реката с моторница. Нищо не разбрах.
Поаро се зае да му обяснява. Разказа му за случилото се на закуска, за писмото и за главоболието на лейди Стъбс.
— Мисис Оливър твърдеше, че лейди Стъбс е била изплашена. И вие ли мислите така?
— И аз останах с такова впечатление.
— Изплашила се е от братовчед си ли? Защо? Поаро сви рамене.
— Нямам представа. Тя ми каза само, че той е лош — много лош човек. Разбирате ли, малко особена е. Не е достатъчно интелигентна.
— Да, този факт, изглежда, е добре известен тук. Но не каза защо се бои от този Де Суса, нали?
— Не.
— Вие обаче смятате, че наистина се страхува.
— Ако не се страхува, е невероятна актриса — сухо отвърна Поаро.
— Почват да ми хрумват разни странни предположения за това убийство — заяви Бланд. Изправи се и започна да се разхожда неспокойно насам-нататък. — И мисля, че е виновна оная проклета жена.
— Мисис Оливър ли?
— Да. Наприказва ми какви ли не мелодраматични истории.
— А вие смятате, че може и да са верни, така ли?
— Не всичките, естествено, но една-две от тях сигурно не са толкова далеч от истината, както изглеждат. Зависи от много неща…
Бланд замълча, тъй като вратата се отвори и в стаята отново се появи полицаят Хоскинс.
— Май няма да открием госпожата, сър — каза той. — Няма я никъде.
— Това вече го знам — раздразнено рече Бланд. — Заповядах ви да я намерите.
— Сержант Фаръл и полицай Лоримър претърсват района, сър — обясни Хоскинс. — В къщата я няма.
— Питайте човека, който, къса билетите на портала, дали не е излязла от имението, Независимо дали пеша или с кола.
— Слушам, сър. Хоскинс напусна стаята.
— И проверете кога и къде са я видели за последен път — извика Бланд след него.
— Значи сте решили да вървите в тая посока — забеляза Поаро.
— Все още не съм тръгнал в никаква посока — рече Бланд, — но изведнъж осъзнах факта, че една жена, която трябва да бъде в имението, изобщо не е тук! И искам да разбера защо е така. Кажете ми какво още знаете за онзи Де Суса.
Поаро му описа срещата си с младия човек, дошъл по пътеката откъм кея.
— Сигурно още е тук, на празненството — добави той. — Да кажа ли на сър Джордж, че искате да го видите?
— Засега не — отговори Бланд. — Първо трябва да уточня някои неща. Вие кога видяхте за последен път лейди Стъбс?
Поаро се замисли. Установи, че му е трудно да си спомни с точност. Сети се, че е зърнал някъде високата, облечена в цикламена рокля жена, а огромната й черна шапка се е мяркала по поляната, докато тя е спирала да разговаря с хората. От време на време бе дочувал странния й смях, който рязко се отличаваше сред неясния шум на тълпата.
— Мисля — колебливо рече той, — че беше малко преди четири часа.
— Къде бе тя тогава и имаше ли някой с нея?
— Беше с няколко души при къщата.
— Беше ли там, когато пристигна Де Суса?
— Не си спомням. Мисля, че не, поне аз не съм я забелязал. Сър Джордж каза на Де Суса, че жена му е някъде наблизо. Бе изненадан, това си го спомням, че не се е появила да съдийства на конкурса за детски облекла.