— В колко часа пристигна Де Суса?
— Сигурно към четири и половина. Не погледнах часовника си, така че не мога да ви кажа точно.
— А лейди Стъбс изчезна преди неговото идване?
— Май да.
— Вероятно е избягала, за да не се среща с него — предположи инспекторът.
— Възможно е — съгласи се Поаро.
— Едва ли е отишла твърде далече — реши Бланд. — Вероятно ще я открием лесно, а щом я намерим… — той не довърши мисълта си.
— А ако не я откриете? — Поаро зададе въпроса си със странна интонация.
— Как така няма да я открием! — възкликна разгорещено инспекторът. — Защо? Какво според вас й се е случило?
Поаро сви рамене.
— Какво ли наистина! Не се знае. Това, което се знае, е, че тя е изчезнала!
— Дявол да ви вземе, мосю Поаро, както го казвате, звучи доста зловещо.
— Може и да е зловещо.
— Но ние разследваме убийството на Марлийн Тъкър — сурово рече инспекторът.
— Естествено. Тогава защо е тоя интерес към Де Суса? Да не мислите, че той е убил Марлийн Тъкър?
Бланд отговори без никаква връзка:
— Ох, тази жена!
Поаро се усмихна незабележимо.
— Имате предвид мисис Оливър ли?
— Да. Разбирате ли, мосю Поаро, в убийството на Марлийн Тъкър няма никакъв смисъл. Съвсем нелепо е. Някакво безлично и умствено недоразвито дете е намерено удушено без всякакъв повод и подбуда.
— А мисис Оливър подсказа ли ви някакъв мотив?
— Най-малко десетина! Едно от предположенията й бе, че Марлийн е научила за нечия тайна любовна връзка, а според друго е станала свидетелка на убийство, а също така подразбрала за някакво заровено съкровище или пък е видяла от прозореца нещо, което Де Суса е направил, докато е идвал по реката с моторницата.
— Аха. И коя от тези теории ви се струва най-правдоподобна, mon cher4?
— Не знам. Но те не ми излизат от главата. Слушайте, мосю Поаро. Спомнете си внимателно. От това, което ви каза лейди Стъбс тази сутрин, с какво впечатление останахте — че се страхува от идването на братовчед си, защото той вероятно знае нещо за нея, което тя не иска да стигне до ушите на съпруга й, или, че се плаши от самия него?
Поаро изобщо не се колеба с отговора си.
— Според мен се боеше от самия него.
— Хм — каза инспектор Бланд. — Тогава няма да е лошо да си поговоря с този младеж, ако все още е тук.
ГЛАВА 9
I
Макар че Бланд не страдаше от дълбоко вкоренените предразсъдъци на полицая Хоскинс спрямо чужденците, Етиен де Суса му стана неприятен от първия миг. Изисканата елегантност на младия човек, идеално скроеният му костюм и прекалено силният аромат на-брилянтин — подразниха доста инспектора.
Де Суса се държеше много уверено и се чувстваше като у дома си. Макар и добре прикривана, в поведението му се усещаше и някаква надменност.
— Трябва да признаем — каза той, — че животът е пълен с изненади. Пристигам тук на екскурзионно плаване, радвам се на красивата природа, идвам да прекарам деня с малката си братовчедка, която не съм виждал от години — и какво става? Първо попадам на карнавал с летящи край главата ми топки, а веднага след това комедията се превръща в трагедия и ме замесват в убийство — той си запали цигара, дръпна дълбоко и продължи: — Не че убийството ме засяга по някакъв начин. Наистина не проумявам, защо сте поискали да разговаряте с мен.
— Мистър Де Суса, вие сте чужденец, който е пристигнал току-що…
Де Суса го прекъсна:
— И чужденците задължително са подозрителни, така ли?
— Не, не, няма такова нещо. Не ме разбрахте. Доколкото научих, яхтата ви е закотвена в Хелмът.
— Да, точно така.
— И днес следобед вие сте се качили по реката с моторница.
— Да.
— Докато се движехте нагоре по реката, не забелязахте ли отдясно малък навес за лодки, издаден навътре във водата, със сламен покрив и кей под него?
Де Суса отметна назад красивата си мургава глава и се намръщи замислено.
— Чакайте да си спомня, минах край една рекичка и малка къща със сиви керемиди.
— Още по-нагоре по реката, мистър Де Суса. Навесът е сред дърветата.
— А, да, сега си спомням. Много живописно място. Не знаех, че към къщата има и навес за лодки. Ако знаех, щях да закотвя яхтата си тук и да сляза на брега. Когато помолих да ме упътят, ми беше казано да отида до ферибота и да сляза на тамошния кей.
— Точно така. И вие направихте ли го?
— Да:
— Значи не сте акостирали при навеса или край него. Де Суса поклати глава.
— Видяхте ли някого при навеса, когато го отминавахте?