Унищожителке на проклятия, прошепна Книгата и кутията се отвори.
Отпуснах се в стола, благодарна за бумтящия огън в близката камина.
Лешниковите очи на Касиан тъмнееха.
— Дано повече никога не чуя този глас.
— О, пак ще го чуеш — увери го равнодушно Рисанд, вдигайки оловния капак. — Защото ще ни придружиш на срещата с простосмъртните кралици, щом благоволят да откликнат на поканата ни.
Бях твърде изтощена, за да мисля за предстоящите ни премеждия. Ето защо просто надникнах в кутията.
Вътре нямаше книга — не и от хартия и кожа.
Страниците й бяха изковани от тъмен метал и свързани с три пръстена от злато, сребро и бронз, а думите — издълбани старателно на азбука, която не разпознавах. Е, в крайна сметка се оказваше, че уроците ми по четене са били напразни.
Рис не я извади от кутията и всички надникнахме вътре — само за да се отдръпнем ужасени.
Единствено Амрен продължи да се взира в нея с пребледняло като восък лице.
— Какъв е този език? — попита Мор.
Стори ми се, че ръцете на Амрен треперят, но преди да се уверя, тя ги пъхна в джобовете си.
— Не е от този свят.
Само Рис не се изуми от шока по лицето й, сякаш бе подозирал на какъв език може да е написана Книгата и именно затова я беше взел на тази мисия.
— Какъв тогава? — подкани я Азриел.
Тя не откъсваше поглед от Книгата — все едно виждаше призрак, някакво чудо.
— Това е Лешон Хакодеш. Свещеният език.
Живачните й очи се вдигнаха към Рисанд, явно и тя проумяваше защо бе настоял да я вземе с нас.
— Носят се легенди, че е написана на езика на велики същества, чийто страх от Котела ги подтикнал да създадат Книга, способна да се бори със силата му. Велики същества, посетили света ни… преди да изчезнат завинаги. Само ти, Амрен, можеш да я разчетеш.
— Не си играй такива игрички, Рисанд — предупреди го Мор.
Той поклати глава.
— Не е игра. Просто предположих, че Амрен може да ми е нужна… и се оказах прав.
Ноздрите на Амрен се разшириха леко и за момент се зачудих дали няма да го удуши, задето не й беше споделил теорията си, че Книгата може да е нещо повече от ключа към спасението ни.
Усмивката на Рис сякаш казваше, че ще й позволи да опита.
Дори Касиан посегна към дръжката на ножа си.
Тогава обаче Рисанд продължи:
— Освен това подозирах, че Книгата може да съдържа магията, необходима да те освободя и да те изпратя у дома. Възможно е, ако наистина твоята раса я е написала.
Амрен преглътна.
— Мамка му! — пророни Касиан.
— Не ти разкрих съмненията си — продължи Рис, — защото не исках да ти давам напразни надежди. Но ако легендите за този древен език се окажат верни… Не е изключено да намериш онова, което издирваш толкова дълго, Амрен.
— За да я разчета, ми трябва и другата половина — обяви тя с пресипнал глас.
— Да се надяваме, че кралиците ще отвърнат на поканата ни. — Той се намръщи към пясъка и водата, изцапали фоайето. — И че срещата с тях ще мине по-добре от тази.
Тя стисна устни, но очите и пламтяха.
— Благодаря ти.
Десет хилядолетия изгнаничество — самота.
Мор въздъхна — силен, драматичен звук, с който несъмнено целеше да наруши тежкото мълчание — и изяви желание да научи цялата история.
Азриел обаче отбеляза:
— Дори Книгата да е способна да обезсили Котела… ни остава да се преборим с Юриан.
Всички вдигнахме погледи към него.
— Ето това не ми се връзва — поясни шпионинът, почуквайки с белязан пръст по масата. — Защо му е на краля да го възкресява? И как го подчинява на волята си? Какво кара Юриан да му бъде предан?
— Мислил съм по въпроса — отвърна Рис и седна на масата срещу мен, между двамата си братя. Разбира се, че беше мислил по въпроса. Рис сви рамене. — Юриан лесно се вманиачаваше в това да преследва някакви неща… И умря с много непостигнати цели.
Лицето на Мор пребледня леко.
— Ако подозира, че Мириам е жива…
— Всъщност вероятно я смята за мъртва — обясни Рис. — А кой друг би могъл да му върне някогашната любовница, ако не един крал с помощта на Котела, съумяващ да възкресява мъртъвците?
— Дали Юриан би се съюзил с Хиберн само защото смята Мириам за мъртва и иска да си я върне? — замисли се Касиан, опирайки ръце на масата.
— По-скоро… за да отмъсти на Дракон, задето открадна сърцето и — отвърна Рис. После поклати глава. — Ще говорим за това по-късно.