— Като се е залепил за стената, как е направил вечерната молитва? — подскочи седемгодишният внук.
— Молил се с очи — каза хаджи Хаджи и го погледна накриво. — Баба ви, която вече не е между живите, също се молеше с очи. Хората, които не могат да се навеждат и да се изправят, се молят така. След молитвата дервишът казал: „Всемогъщи Аллах, вземи моята душа и ме превърни в празно пространство“! Аллах чул и изпълнил молбата му. Веднага пуснал светкавица от небето. Нали преди малко казах, че византийците изстреляли дъжд от огнени стрели и че дори една не го уцелила. Ето, че сега светкавица от небето го улучила. Дервишът се превърнал в пепел. В същия миг на неговото място се образувала дупка. Войниците на султана не повярвали на очите си. В стената, която дни наред не успявали да пробият, изведнъж, благодарение на дервиша, се отворила дупка. Веднага хукнали през нея, избили неверниците и завоювали града. Никой не докоснал жените, децата, белобрадите свещеници. Когато султанът се установил в Истанбул, не забравил самоотвержената жертва на дервиша. Разпоредил да му направят гробница, само че липсвал трупът. „Като няма труп, как ще има гроб, какво ще погребем“? — мърморели войниците.
Пет и половина годишната внучка имаше навик да използва докрай предимствата на това, че беше единствено момиче и най-малкото дете вкъщи. Сега стоеше и гледаше дядо си с ококорени от страх очи. Новите думи, които всеки ден научаваше, слагаше в красивата си чанта по езикознание, а някои по-особени думи подреждаше отделно в красивото си портмоне с копче тик-так. Например „душа“, „нещастие“, „мечта“, „Dabbetul-arz“19, „дявол“, „починал“, „демон“ или „сатана“. Когато чу думата „саламандър“ я завъртя между малките си пръстчета и я пъхна на същото място. Всички тези думи за нея имаха едно и също значение — дух! Не знаеше какво точно е дух и когато искаше да научи, бръкваше в портмонето, което стоеше в „умната чанта“, и изваждаше наслуки някоя дума. И ето, скътан някъде в съзнанието й, неясният образ на духа, който, макар и наречен с безброй имена, всъщност не съществуваше и прозрачен като крилата на муха, ставаше все по-огромен и с всеки изминал ден се разстилаше над земята като непрогледна мъгла.
— И така, без да има тяло, прочели погребална молитва, след което понесли на раменете си празния ковчег — продължи Хаджи, а после, отпивайки от чая си, направи кратка пауза. — Тръгнали, но в каква посока да вървят? Не могли да решат къде да го погребат. Ала по едно време ковчегът се понесъл като птица пред тях. Носел се отпред, а хората дълго вървели след него и така преминали шест от седемте хълма на Истанбул. Когато стигнали до седмия хълм, какво да видят — един отворен гроб. Бил изкопан дълбоко, стоял празен и отворен. Ковчегът веднага се понесъл в тази посока и когато се озовал точно над гроба, започнал да се снижава. Щом стигнал на педя над гроба, спрял и останал да виси така. Тогава от гроба се понесло странно бучене.
Като чу за бученето, момиченцето преглътна. Хаджи Хаджи не забеляза тази подробност, тъй като бе насочил вниманието си към големия си внук.
— Тогава свалили ковчега в празния гроб. Отгоре изградили и гробница. Нарекли светеца Липсващия Мъдрец. Всеки, който минавал оттам, не пропускал да се помоли и да благодари за направеното добро.
— Добре де, нали човекът не е там? Те не знаят ли, че гробът е празен? Онези за кого се молят?
— Ами, тези, които не могат да имат деца, отиват да се помолят на Липсващия Мъдрец — каза Хаджи, като се престори, че не е чул въпроса. — Ако невести, дето не зачеват, отидат на гробницата на Липсващия Мъдрец и се помолят, а после останат там сами, без да заспят до сутринта, при изгрев-слънце молбите им се приемат. След това раждат по едно прекрасно детенце с красиви червени бузки.
Трите деца реагираха различно на тези думи. Момиченцето отвори портмонето си с копче тик-так и до думичките, които означават „дух“, мълчаливо подреди нова със значение „липсващ“. Тъй като изпитваше голямо любопитство по всички въпроси, свързани с интимните отношения, шест и половина годишният внук прояви интерес към посещенията на невестите при мъдреца. А колкото до седемгодишния — той имаше както въпроси, така и възражения, но си замълча. Беше дошло време за обеден сън. И според него това беше много по-важно, отколкото да установи смисловите неточности в приказките на дядо си.
19
Израз от Корана, в който се казва, че ще се появи едно същество, което ще разгласи, че хората не са повярвали в знаменията на Аллах и това ще бъде знак за приближаването на Съдния ден. — Бел.пр.