— За да имам родословно дърво, което един ден да дам на децата си.
А жена му се усмихна и леко разтвори длани, сякаш държеше родословно дърво.
Сидар си спомни, че дълги години у тях стоеше нещо като картина с формата на дърво в бронзова рамка. Това бе една от вещите, които бяха успели да вземат, преди да избягат в чужбина. В петте разклонения на дървото, събрани по две, бяха сложени десет снимки в кръгли рамки с големината на орех. Майка му реши, че първо трябва да сложи снимките на своите родители, а след това и на останалите членове на семейството. Но тъй като не можа да намери достатъчно снимки, се обърна към семействата на далечни роднини. Накрая в двата кръга, които бяха останали празни, добави двама от любимите си братовчеди и проблемът бе решен. Тъй като рамките бяха съвсем малки, се наложи всяка снимка да бъде изрязана много внимателно, така че да остане само главата. И така години наред снимките на членовете на семейството висяха в бронзовите рамки досущ като плодовете с форма на човешка глава на митичното дърво вак-вак, които преди да бъдат откъснати, неистово крещят.
Аз не съм от вашата кръв. Това, че съм роден сред вас, е само случайност. Аз съм едно от децата, родени, за да потиснете страха си от смъртта, който таите в себе си. Едно от децата, което изоставихте, и когато разбрахте, че не можете да избягате от смъртта, създадохте друго. Пръскам по земята своите семена. Не искам да оплодя никого, тъй като онези, чийто живот започва случайно, имат само една възможност да направят така, че да не завърши случайно. Не вас обожавам, а самоубийството…
Заради интереса, който Сидар проявяваше към смъртта, си навлече още упреци от съгражданите си. Хората, които разпитваше, не му отговаряха, а започваха тихичко под нос да четат Фатиха36. Сидар не четеше Фатиха, а и без друго не знаеше как. Не знаеше почти нищо за исляма, а и нямаше намерение да научи. Смяташе, че религията няма право да забранява самоубийствата. И все пак не беше толкова невеж по отношение на исляма. Понякога забелязваше, че знае някои неща, които не подозираше, че знае. Защото паметта е като колоездач, който със страшна скорост се спуска по склона срещу вятъра: познанието, което носи вятърът, се закачва за него, нахлува през устата му, преплита се в косата му, залепва по кожата му. Сидар знаеше опорите на исляма, части от молитви, откъси от живота на пророците. Казват, че всеки език, научен в детска възраст, не се забравя. Сидар не беше сигурен в това. Но смяташе, че религията, опозната в детска възраст, никога не се забравя.
Когато обикаляше из гробищата, се налагаше да оставя Габа до вратата. На връщане го заварваше сладко да си похърква или да яде геврек, застанал до пазача. Заради липсата на пари, а и заради Габа не ползваше нито автобус, нито такси, нито маршрутки и се прибираше пеша до къщи. Не ходеше на гости, нито пък някой го посещаваше. Само веднъж посрещна гост у дома. На всичко отгоре от женски пол…
Сидар се запозна с нея в един от новооткритите барове на булевард „Истиклял“. Беше приятелка на гаджето на негов приятел. Освен рижата коса, момичето се отличаваше с още две неща, които правеха впечатление — очите й и способността да поглъща огромно количество бира. След като затвориха бара, всички се сбогуваха и кой знае защо тя просто си тръгна със Сидар. Щом влезе, огледа набързо апартамента в напразен опит да открие някаква вещ, която да породи близост между нея и домакина. Нямаше за какво да се хване. Добре, че беше Габа.
В момента, в който момичето извади от чантата си вафла с лешници и я подаде на Габа, той се изтъркаля като топка и се озова до нея. Също като едрите хора Габа не знаеше по-деликатен начин да покаже обичта си. В продължение на цял час двамата играеха и се търкаляха на пода. През цялото време Сидар седеше отстрани. Донякъде се наслаждаваше на гледката, защото, докато се боричкаха, тениската на момичето се надигаше и откриваше корема й, но и се дразнеше от неочакваното оживление на Габа. После, подобно на мъжете от „Хиляда и една нощ“, направо откачи от ярост, че жената, която искаше да притежава, обръщаше внимание не на него, а на едно куче. Скочи, застана между тях и издърпа момичето към себе си. Гърдите й бяха снежнобели. Докато я целуваше, зърната им настръхнаха и затрептяха.
Само допреди малко Габа подскачаше от щастие и когато го затвориха в банята, сведе глава и се свлече на пода. Но тъй като резето на вратата заяждаше и ключът бе счупен, отваряше си сам и излизаше навън. Плувнал в пот, Сидар за пореден път го замъкна в банята. После се сети и завърза единия край на връвта за дебелата тръба в средата на хола, а с другия застопори дръжката на вратата. Габа правеше напразни опити да излезе. След малко започна да лае, да издава хрипливи звуци, които накрая се превърнаха в безкраен вой. Дори когато в Швейцария се качиха във влака, не вдигна такава олелия. Докато Габа виеше от банята, момичето му съчувстваше, а Сидар нищо не можа да разбере от секса.