Выбрать главу

Месецът осветявал пътя, по който крачел Орм. Тъмни скали се издигали наоколо.

На едно място имало гъст храсталак и когато Орм минал край него, някой здраво го хванал за раменете. Изплашен, бързо се освободил той, отскочил назад и извадил меча си.

— Той е! — извикали двама от слугите на Земунд. — Елате тук, ние го намерихме!

Докато те крещели, Орм ги мушнал с меча си и бързо се затичал по пътя, по който бил дошъл. Той тичал, без да се обърне, защото му се струвало, че го гонят.

Най-после стигнал до скалите. Спрял се за миг и се вслушал. Нищо не се чувало, всичко било спокойно.

Орм тихо се промъкнал в пещерата и наклал огъня. Доближил се до Аслог, която спокойно спяла.

— Събуди се, миличка! — тихо я повикал той. — Баща ти ни намери следите и скоро ще ни хванат!

Аслог бързо скочила, събрала си дрехите и някои дреболии, направила вързоп и го подала на Орма. Те изгасили лампата, излезли и потеглили в тъмнината, без да знаят къде отиват.

Двамата минали покрай едно селце и когато стигнали до морския бряг, слънцето току-що изгрявало и позлатявало вълните. Те намерили една малка рибарска лодка, качили се бързо в нея и се понесли по гладката повърхност на водата.

— Боже, прости ми, че без позволение вземам лодката на някой беден човек! Ти виждаш, че върша това, за да спася жена си! — пошепнал Орм, с очи към небето.

Те дълго пътували.

Слънцето залязло. Настъпила топла пролетна нощ. Месецът бавно се показал зад планините и залял океана със своята сребърна светлина. Вълните танцували около лодката, чиито платна се белеели, а русите коси на Аслог блестели като злато.

Изтекла нощта. На сутринта Орм съгледал наблизо голям остров, потънал в зеленина. Той радостно извикал и Аслог се събудила.

На брега на острова се издигала една грамадна скала, която приличала на вкаменен великан. Лодката се спряла в подножието на тази чудновата скала и великанът гледал покровителствено тези дребни хорица.

Орм скочил, привързал лодката, взел уморената Аслог на ръце и я изнесъл на брега.

Първата му грижа била да намери нещо за ядене. Той съгледал как една вълна изхвърлила на брега мида, след това втора, трета. Мъжът ги събрал, очистил ги и двамата уталожили глада си, па почнали да търсят място, дето да си починат.

Като повървели малко, те стигнали до огромна стара къща, чудновато построена. Тя била толкова висока, че каменният й покрив надминавал и най-големите борове. Двата й прозореца били малки и наместо стъкла била опъната тънка рибена кожа. Вратата била тежка, дървена и добре затворена. Къщата изглеждала да е построена преди хиляди години. Но дали е празна? Кой ли живее там?

Като забелязал голямата умора на Аслог, Орм решил да влезе. Той бутнал вратата и те се озовали в един широк пруст. Орм потропал няколко пъти, но никой не се обадил. Тогава той бавно отворил вратата.

Те влезли в широка и много висока стая, празна, но добре наредена и чиста. В огнището горял огън и се варяла в един котел риба. На трапезата били наредени сребърни съдове от много стара изработка. Аслог жално гледала кипящата риба. Орм, като забелязал това, казал:

— Извинете, добри господари на тази къща, ако двама беглеци си позволят да уталожат глада си с вашата гозба.

Те се вслушали, но никой не им отговорил. Тогава Орм взел един празен съд, сипал гозба, двамата седнали до масата и се нахранили.

Като подкрепили силите си, те се заели да разгледат къщата. В стаята имало две легла, много големи, и всякаква покъщнина. Огънят изгаснал. Почнало да се стъмва. Орм и Аслог си легнали; били капнали от умора.

Късно на сутринта те се събудили. Дневната светлина слабо прониквала през рибената кожа на прозорците, но слънцето светело. Вратите били затворени, обаче по всичко се познавало, че е влизал някой, защото огънят в огнището горял, котелът с гозбата врял и масата била наредена. Аслог се зачудила.

— Я гледай! — извикала тя. — Стопаните на тази къща много се грижат за нас.

Те станали, закусили от приготвената супа и по стълбата се изкачили на тавана. Никого нямало и там. Орм и Аслог повярвали, че някой добър дух ги покровителства, че ги е приел в къщата си, и с благодарност останали да живеят там.

Орм често ходел за риба, която Аслог готвела или сушела за зимата. Понякога той убивал и по някоя патица. А изобилните овощни дървета им давали плодове през цялото лято; много си изсушили те и за зимата.