— Вие отстъпвате! — каза Йожен.
— Не ме изкарвайте из търпение — отговори Вотрен. — Тази сутрин не е студено, да седнем ли там? — предложи той, като посочи зелените столове. — Там никой няма да ни чуе. Искам да поговоря с вас. Вие сте добър момък и не ви желая злото. Обичам ви, кълна ви се в измам… (Дявол да го вземе!) кълна се в себе си. Ще ви кажа защо ви обичам. Познавам ви много добре, сякаш съм ваш баща, и ще ви докажа. Оставете там торбичките — продължи той, като показа кръглата маса.
Растиняк сложи парите си на масата и седна, горящ от любопитството, което възбуди с такава сила у него внезапната промяна в обноските на този човек, който, след като каза, че ще го убие, сега се представи за негов покровител.
— Искате да знаете кой съм, какво съм правил и какво правя сега — продължи Вотрен. — Много сте любопитен, момчето ми. Успокойте се. Ще чуете много други неща! Сполетявали са ме нещастия. Изслушайте ме по-напред, после ще говорите. Ето предишния ми живот с три думи. Кой съм? Вотрен. Какво правя? Каквото ми се харесва. Толкоз. Искате ли да знаете характера ми? Добър съм към ония, които ми правят добро или които са ми по сърце. На тях позволявам всичко: те могат да ме ритат по краката, без да им кажа: „Внимавай!“ Но, дявол да го вземе, към ония, които ми додяват или които ми са неприятни, съм зъл като дявол. Добре е да знаете, че убивам човек, без да ми мигне окото — заяви той, като се изплю. — Само че се старая да го убия както трябва, когато е напълно необходимо. Аз съм това, което наричате артист. Чел съм „Спомените на Бенвенуто Челини“ такъв какъвто ме виждате, и то на италиански! От този човек, който е надменен и луда глава, научих да подражавам на провидението, което ни убива най-безразборно, и да обичам хубавото, където и да се намира то. А не е ли прекрасно да играеш сам срещу всички и да ти върви? Мислил съм много върху съвременния строй на вашето обществено безредие. Дуелът, момчето ми, е детска игра, глупост. Когато от двама живи хора единият трябва да изчезне, трябва да си глупак, та да се осланяш на случая. Дуел ли? Това е игра на сляпа баба. Аз улучвам с пет куршума един след друг асо пика, като забивам всеки нов куршум върху другия, и то от тридесет и пет крачки! Когато имаш тази дребна дарба, може да си уверен, че ще убиеш противника си. Но не е така. Стрелях от двадесет крачки върху един човек и не го улучих. А той, чудакът, не беше хващал пистолет през живота си. Погледнете — каза този необикновен човек, като разкопча жилетката си и показа гърдите си, космати като гърба на мечка, но обрасли с бежови косми, които предизвикваха някакъв ужас, примесен с отвращение, — това бозайниче ми опърли кожата — добави той, като сложи пръста на Растиняк в една дупка на гърдата си. — Но тогава бях дете, бях на вашата възраст, на двадесет и една година. Още вярвах в нещо, в любовта на една жена, в цял куп глупости, в които и вие ще се оплетете. Ние щяхме да се бием, нали така? Можете да ме убиете. Да допуснем, че сега лежа мъртъв, ами къде щяхте да бъдете вие? Трябваше да избягате! Да отидете в Швейцария да ядете бащините си пари, които нямате. Ще ви обясня положението, в което се намирате, но ще направя това с превъзходство на човек, който е изучил работите на този свят и е видял, че може да се тръгне само по два пътя: или тъпо подчинение, или бунт… Аз не се покорявам на никого, ясно ли е? Знаете ли какво ви трябва за из пътя, по който сте тръгнали? Един милион, и то много скоро, иначе вие с вашата малка глава ще се блъскате в мрежите на Сен Клу10, за да търсите дали има там някое висше същество. Аз ще ви дам този милион.
Той замълча за малко, като гледаше Йожен.
— Ха, ха! Сега почвате да гледате с по-друго око чичко си Вотрен. Като чухте тази дума, вие заприличахте на девойка, на която казват: „Довечера ще се видим!“ и тя се гизди, както се облизва котката, след като лочи мляко. Прекрасно. Е, хайде! Да се разберем! Ето вашата сметка, млади човече. Вие имате във вашето имение баща, майка, стара леля — сестра на баба ви, и две сестри (на осемнадесет и на седемнадесет годишна възраст), две братчета (на петнадесет и десет години), това е списъкът на цялата команда. Лелята възпитава сестрите ви, свещеникът преподава латински на двамата братя. Семейството ви се храни повече с каша от кестени, отколкото с бял хляб, баща ви трепери да не износи панталоните си, майка ви едва има една зимна и лятна рокля, а сестрите я карат, както могат. Зная всичко това — бил съм на юг. Такова е положението у вас, щом ви изпращат хиляда и двеста франка годишно, а общият ви доход е три хиляди франка. Имате готвачка и слуга, трябва да се пази благоприличие, нали баща ви е барон. А вие — вие имате честолюбие, Босеановци ви са роднина, а вие ходите пеша, чакате богатства, а нямате и су, ядете бълвочите на мама Воке, а обичате богатите обеди в предградието „Сен Жермен“, спите на сламено легло, а копнеете за дворец! Не порицавам желанията ви! Не на всекиго, драги мой, е дадено да бъде честолюбив. Запитайте жените какви мъже търсят — честолюбиви. Честолюбивите имат по-здрав кръст, кръвта им е по-богата с желязо, сърцето е по-горещо, отколкото на другите мъже. А жената се чувства толкова щастлива и така хубава, когато е силна, че предпочита пред всички мъжа, който е най-силен, макар и да съществува опасност да бъде смазана от него. Изброявам желанията ви, за да ви отправя един въпрос. Ето и въпроса. Вие имате вълчи глад, зъбчетата ви са остри, а как ще напълните гърнето? Най-напред трябва да изядете сборника със законите, а това не е забавно, пък и на нищо не учи; но трябва. Така. Ставате адвокат, за да станете председател на някой углавен съд, да изпращате на тежка принудителна работа нещастниците, които са по-добри от вас с буквите ЗК
10
В градчето Сен Клу под Париж, Сена е преградена с мрежи, за да се задържат труповете на удавниците.