11 върху плещите, за да докажете на богатите, че могат да спят спокойно. Това не е забавно, пък иска и доста време. Първо трябва да висите две години в Париж и да гледате сладкишите, които толкова много ви се искат, без да можете да ги докоснете. Дотяга да желаеш постоянно нещо и никога да не го получиш. Ако бяхте малокръвен и мекотело, нямаше от какво да се страхувате, но вие имате буйна лъскава кръв и сте така ненаситен, че можете да извършите по двадесет глупости на ден. Та вие ще загинете от тази мъка, най-ужасната, която знаем в божия ад. Да предположим, че ще бъдете благоразумен, че ще пиете мляко и ще пишете елегии, какъвто сте великодушен, след много неприятности и лишения, от които може да побеснее и куче, ще трябва да станете заместник на някакъв негодник прокурор в някое затънтено градче, където правителството ще ви подхвърли хиляда франка годишна заплата, така, както хвърлят кокал на месарско куче. Лай след крадците, защитавай богатите, пращай на гилотината смелите. Много съм ви задължен! Ако нямате покровители, ще изгниете във вашето провинциално съдилище. Към тридесетата си година ще станете съдия с хиляда и двеста франка годишна заплата, ако дотогава не сте захвърлили мантията си по дяволите. Като стигнете четиридесетгодишна възраст, ще се ожените за някоя воденичарска дъщеря с около шест хиляди ливри годишен доход. Благодаря. Ако имате покровители, на тридесет години ще станете прокурор с хиляда екю годишна заплата и ще се ожените за дъщерята на кмета. Ако извършите някоя от онези малки политически низости, да прочетете например в бюлетинката: Вилел вместо Мануел (имената се римуват и съвестта ви ще бъде спокойна), на четиридесет години ще бъдете главен прокурор и ще можете да станете депутат. Забележете, мило дете, че дотогава ще трябва да си кривите дребната съвест, цели двадесет години да търпите неприятности и тайни лишения, а сестрите ви ще останат стари моми. При това имам честта да ви обърна вниманието, че в цяла Франция има само двадесет главни прокурори и че за тази служба ламтят двадесет хиляди души, между които има измамници, които са готови да продадат семействата си само за да заемат малко по-висока служба. Ако това занятие не е по вкуса ви, да търсим друго. Желае ли барон дьо Растиняк да стане адвокат? О, прекрасно! Трябва да страдате цели десет години, да харчите по хиляда франка на месец, да имате библиотека, кантора, да се движите в обществото, да целувате полите на всеки посредник, за да имате дела, да метете съдилищата с езика си. Ако това занятие ви допада, нямам нищо против, но намерете ми в Париж пет души адвокати, които на петдесетгодишна възраст да печелят повече от петдесет хиляди франка годишно. Ами! Бих предпочел да стана корсар, вместо да се унижавам! Но откъде да се намерят пари? Тази работа не е лесна. Имате една възможност — зестрата. Искате ли да се ожените? Това значи да си окачите камък на врата; освен това, ако се ожените за пари, какво става с чувствата ви за чест и благородство? Все едно да дигнете още днес бунт срещу човешките условности. Това значи само да се свиете като змия пред една жена, да лижете краката на майката, да вършите низости, които биха отвратили и свинята! Пфуй! Да можехте поне да бъдете щастлив! Но вие ще бъдете нещастен като камъните на помийна яма с една жена, за която сте се оженили по този начин. Много повече си струва трудът да воюваш с мъжете, отколкото да се бориш със собствената си жена. Това е кръстопътят на живота, момко, избирайте. Но вече вие сте избрали: ходили сте у нашата братовчедка дьо Босеан и сте подушили там разкоша. Ходили сте у госпожа дьо Ресто, дъщерята на дядо Горио, и сте подушили там парижанката. Този ден се върнахте с една дума, написана на челото ви, която съумях да прочета много добре: —