— Госпожица Викторина ли?
— Да!
— Но как?
— Вашата малка баронеса дьо Растиняк ви обича вече.
— Тя няма нито су! — възкликна зачуден Йожен.
— А, най-после ще се разберем! Още две думи и всичко ще ви стане ясно — каза Вотрен. — Баща и Тайфер е един нехранимайко — говори се, че убил един от приятелите си през време на революцията. Това е един от моите юнаци, които имат независими убеждения. Той е банкер, главен съдружник във фирмата „Фредерик Тайфер и съдружие.“ Има един-единствен син, на когото иска да остави цялото си богатство, като лиши от наследство Викторина. Не обичам такива неправди. Аз съм като Дон Кихот. Обичам да защитавам слабия срещу силния. Ако Бог пожелае да прибере сина му, Тайфер ще повика дъщеря си, той би искал да има някакъв наследник — глупава човешка слабост, а зная, че вече не може да има деца. Викторина е кротка и мила, тя скоро ще оплете баща си и ще го върти като пумпал с бича на чувството! Тя ще бъде много отзивчива към вашата любов, няма да ви забрави и вие ще се ожените за нея. Аз се нагърбвам с ролята на провидението и ще накарам Бог да пожелае. Имам един приятел, за когото съм се жертвал, един полковник от Лоарската армия, който скоро постъпи в кралската гвардия. Той се вслушва в съветите ми и е станал краен роялист: но не от ония глупци, които държат на убежденията си. Ако трябва да ви дам друг съвет, ангеле мой, той е да не държите вече нито на убежденията, нито на думите си. Когато ви ги поискат, продайте ги! Този, който се хвали, че никога не променя убеждението си, е човек, който се обвързва да върви винаги по правия път, глупец, който вярва в непогрешимостта. Няма принципи, има само събития; няма закони, има само обстоятелства; умният човек приема събитията и обстоятелствата и ги ръководи. Ако имаше неизменни принципи и закони, народите нямаше да ги променят така, както ние променяме ризите си. Човек не е длъжен да бъде по-мъдър от цял един народ. Човекът, който има най-малко заслуги към Франция, е боготворен като фетиш, защото за всичко се залавяше с голямо увлечение — той може най-много да се постави сред машините в Промишления музей с етикет „Лафайет“, докато принцът, срещу когото всеки хвърля камък и който презира достатъчно човечеството, за да изплюе в лицето му толкова клетви, колкото то желае, попречи на подялбата на Франция във Виенския конгрес13: дължат му венци, а го замерват с кал. О, аз познавам добре нещата! Зная тайните на мнозина! Но стига толкова! Ще имам непоколебимо убеждение в деня, когато срещна три мозъка, съгласни върху прилагането на един принцип, и ще чакам много време! Няма да намерите в едно съдилище трима съдии, които да са на едно мнение по някой член от закона. Но да се върна към моя приятел. Той ще разпъне пак Христа, ако му кажа. Само една дума на татко Вотрен и той ще предизвика оня подлец, който не праща дори сто су на бедната си сестра, и…
Тук Вотрен се изправи, взе стойка и направи движение на изкусен фехтовач, който напада.
— И ще го прати на оня свят! — добави той.
— Какъв ужас! — възкликна Йожен. — Шегувате ли се, господин Вотрен!
— Хе, хе, спокойно — каза Вотрен. — Не ставайте дете; впрочем, ако това ви прави удоволствие, ядосвайте се, сърдете се! Кажете, че съм безчестник, престъпник, нехранимайко, разбойник, но не ме наричайте нито измамник, нито шпионин! Хайде казвайте, изстреляйте залпа си! Прощавам ви, това е толкова естествено за вашите години! И аз бях като вас! Само поразмислете. Един ден ще направите нещо по-лошо. Ще започнете да обикаляте някоя хубава жена и ще приемете от нея пари. Мислили ли сте за това? — запита Вотрен. — Защото как ще успеете, ако не търгувате с любовта си? Добродетелта, драги ми студенте, не се дели — или я имате, или я нямате. Казват ни да се покайваме за греховете си. Още една добра система — благодарение на нея всяко престъпление се прощава чрез разкаяние. Да прелъстиш една жена, да успееш да се изкачиш до това или онова стъпало на обществената стълба, да всееш раздор между децата на едно семейство, с една дума — да вършиш тайно всички безчестия за удоволствие или за друга лична облага, мислите ли, че това са деяния на вяра, надежда и любов? Защо едно конте, което за една нощ е ограбило половината състояние на едно дете, Да се осъжда на два месеца затвор, а един несретник, който открадва една банкнота от хиляда франка, с отегчаващо вината обстоятелство, да се осъжда на каторжна работа? Такива са законите ви. Няма нито един член, който да не стига до безсмислица. Един човек с ръкавици и лъжливи думи е извършил убийства, при които не се пролива кръв, а се дава — убиецът е отворил врата с, подправен ключ: и двете похождения са станали през нощта! Между това, което ви предлагам, и онова, което един ден ще правите, няма само кръв. Мислите ли, че на този свят има нещо постоянно? Презирайте прочее хората и внимавайте за бримките, през които може да се излезе из мрежата на законите. Тайната на големите богатства без явна причина е някое забравено престъпление, защото е било извършено изкусно.
13
Вотрен има предвид ловката политика на Талейран, който използва противоречията на страните победителки (Русия, Австрия, Прусия и Англия) на Виенския конгрес, за да защитава интересите на победена Франция.