— Да, драги ми дядо Горио, вие знаете много добре, че ви обичам.
— Виждам много ясно, че вие не се гнусите от мене. Дайте да ви прегърна.
— И той прегърна сърдечно студента.
— Обещайте ми, че непременно ще я направите щастлива. Ще отидете у нея довечера, нали?
— Да, да! Трябва да изляза по една работа, която не мога да отложа.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Да, да, можете. Когато отида у госпожа дьо Нюсенжен, вие идете у господин Тайфер, бащата, и му кажете да ми определи до довечера само един час, за да поговоря с него по много важна работа.
— Значи, вярно е, млади момко — извика дядо Горио, като цял се изчерви от гняв, — че вие задиряте дъщеря му, както казват ония глупци долу?… Гръм и мълния! Не знаете какъв юмрук има дядо ви Горио! И ако ни мамите, ще ви светя маслото с един удар… О, това е невъзможно!
— Кълна ви се, че обичам само една жена на този свят — каза студентът, — и разбрах това преди малко!
— Ах, какво щастие! — извика дядо Горио.
— Но — продължи студентът — синът на Тайфер утре ще се бие на дуел и чух да казват, че ще бъде убит.
— Какво ви влиза това в работата? — каза дядо Горио.
— Трябва да му се каже да не пуска сина си… — извика Йожен.
В този миг го прекъсна Вотрен, който стоеше на прага на вратата си и пееше:
— Господа — извика Кристоф, — супата ви чака, всички са на масата.
— Слушай — поръча Вотрен, — донеси едно шише от моето бордо.
— Харесва ли ви часовникът? — запита дядо Горио. — Тя има чудесен вкус, нали?
Вотрен, дядо Горио и Растиняк слязоха заедно и понеже дойдоха късно, седнаха на масата един до друг.
През време на вечерята Йожен се държа много студено към Вотрен, макар че този човек, толкова приятен според госпожа Воке, никога не е бил така духовит. Той блестеше с остроумието си и успя да предразположи всичките си сътрапезници. Такава самоувереност и такова равнодушие смаяха Йожен.
— Какво ви се е случило? — попита госпожа Воке. — Много сте весел.
— Винаги съм весел, когато направя добра сделка.
— Сделка ли? — запита Йожен.
— Разбира се. Продадох едни стоки, от които ще получа добра комисиона. Госпожице Мишоно — каза той, като забеляза, че старата мома го гледа изпитателно, — да не би да имам по лицето си някоя черта, която не ви харесва, та сте се вгледали така в мене? Трябва да ми кажете! Ще я изменя, за да ви стана по-приятен… Поаре, ние няма да се караме, за това, нали? — каза той, като смигна на стария чиновник.
— Дявол да го вземе, би трябвало да позирате, за да нарисуват от вас Херкулес-смешника — каза младият художник на Вотрен.
— Ей Богу, съгласен съм! Но ако госпожица Мишоно позира за Венера от Пер Лашез — отговори Вотрен.
— Ами Поаре? — каза Бианшон.
— Поаре пък ще позира за Поаре. Той ще бъде бог на градините! — извика Ветрен. — Той произлиза от круша14…
— Гнила круша! — обади се Бианшон. — Тогава вие ще се намирате между крушата и сиренето.
— Всичко това са празни работи — каза госпожа Воке, — по-добре ще направите да ни почерпите от вашето бордо — виждам, че една бутилка си подава носа. То ще поддържа настроението, а е и хубаво за стомаха.
— Господа — каза Вотрен, — госпожа председателката ни подканя към ред. Госпожа Кутюр и госпожица Викторина няма да се оскърбят от нашите шеги, обаче уважавайте невинността на дядо Горио. Предлагам една малка бутилкорама бордо, която името Лафит15 прави двойно по-прочута, без никакъв политически намек. Ей, китаец — извика той като погледна Кристоф, който не се помръдваше. — Хей, Кристоф! Какво, не чуваш ли името си? Китаец, донеси виното!
— Заповядайте, господине! — каза Кристоф, като му подаде бутилката.
След като напълни чашата на Йожен и чашата на дядо Горио, той си наля бавно няколко капки и ги опита, докато двамата му съседи пиеха, и изведнъж се намръщи.
— Дявол да го вземе, мирише на тапа! Кристоф, вземи го за себе си и иди да ми донесеш друго; вдясно, нали знаеш. Шестнадесет души сме, донеси осем бутилки.
15