Тери Пратчет
Дядо Прас
Посвещава се на управителя на бойната книжарничка, познат сред приятелите си като „ппинт“, защото преди много години ми зададе въпроса, който хрумва и на Сюзън в тази книга. Изненадан съм, че повече хора не се сещат за това…
И на твърде многото приятели, които вече не са тук.
Всичко започва все някъде, макар и мнозина физици да не са съгласни с това.
Хората обаче винаги са напипвали — смътно в повечето случаи — проблема с началото на нещата. Питат се например как шофьорите на снегорините успяват да стигнат до гаража след страшната виелица, за да започнат разчистването, или откъде съставителите на речници са научили правописа на думите. И не могат да се отърват от желанието да намерят все някое възелче в усуканите и разръфани мрежи на пространство-времето, за да го посочат поне метафорично с пръст и да заявят: „Ето, оттук се започна…“
Ясно е поне, че бе дадено някакво начало, когато Гилдията на убийците прие в редовете си господин Тийтайм. Той гледаше на нещата различно от останалите хора и една от особеностите на гледната му точка се състоеше в това, че виждаше хората като неща. (След време лорд Дауни от Гилдията спомена: „Съжалихме го, защото бе загубил и двамата си родители на твърде крехка възраст. Вече си мисля, че беше проява на небрежност от наша страна да не проучим по-задълбочено как точно са напуснали този свят.“)
Но можем да открием друга, много по-ранна отправна точка във времето, когато почти всички хора предпочели да забравят, че същността на най-древните легенди и митове в крайна сметка се свежда до проливането на кръв. По-късно махнали кръвта от историите, за да ги направят подходящи за децата или поне за хората, които им ги четат. (Самите хлапета доста си падат по кървищата, стига да са пролети заслужено.1) А накрая взели да се чудят защо преданията са се загубили някъде в миналото. Или началото е било в по-стари времена, когато нещо в мрака на пещерите и затънтените гори си казвало: „Що за създания са тези? Трябва да ги държа под око…“
Или неизмеримо по-рано, когато възникнал Светът на Диска, реещ се в пространството върху четири слона, стъпили на свой ред върху черупката на гигантска костенурка, Великата А’Туин.
Вероятно по пътя си тя се натъква — като слепец на паяжините в изоставена къща — на мъничките, извънредно особени нишки на пространство-времето, които се мъчат да проникнат във всяка срещната история. Може би А’Туин ги опъва, къса и преплита наново.
Разбира се, може и да не е така. Философът Дидактилос е обобщил една алтернативна хипотеза по следния начин: „Нещата просто се случват. На кого му пука?“
Старшите магьосници на Невидимия университет стояха и се взираха съсредоточено във вратата.
У тях нямаше и сянка на съмнение, че който и да я е затворил, е искал тя да си остане в това положение.
Десетки гвоздеи я приковаваха към рамката, а достъпът до нея бе преграден с множество дъски. Да не споменаваме и че до тази сутрин вратата беше скрита зад тежък библиотечен шкаф.
— Ридкъли, не забравяй табелата — реши да опита пак Деканът. — Предполагам, че си направи труда да я прочетеш, нали? Говоря ти за надписа на нея: „Не отваряйте в никакъв случай!“
— Ами да, хвърлих й едно око — изсумтя Ридкъли. — Иначе защо ще се настървя толкоз да отворя вратата?
— Добре де… — проточи Лекторът по съвременни руни. — И защо все пак?
— Естествено, за да видя защо са я заковали толкоз здраво.2
Архиканцлерът подкани с жест Модо, джуджето градинар и момче за всичко в Университета, който държеше як лост.
— Хайде, драги!
— Ей сегинка, гусине!
Под трясъка на чупещи се дъски Ридкъли подхвана поучително:
— В плана на сградата е отбелязано, че тук има баня. В името божие — което от многото предпочитате, — какво толкоз страшно може да намерите в една баня?! А пък аз искам да си имам своя. Писна ми да се сапунисвам заедно с вас. Ами не е хигиенично! Тъй човек може да прихване разни гадости. От татко си го знам. Да се разберем — аз казвам какво ще става тука и край на споровете. Искам си банята готова преди Прасоколеда, ясно ли е?
Ето ви го и проблема с началото. Когато си имате работа с окултните селения, настроени съвсем не като вас към времето, случва се следствието да ви се стовари на главата малко преди причината.
Отнякъде се разнесе едва доловим за обикновения слух звън на малки сребърни камбанки.
Докато Архиканцлерът напомняше на подчинените си кой командва парада, Сюзън Сто-Хелит седеше в леглото си и четеше на свещи.
По прозорците се изписваха картинки от скреж.
1
Тоест от онези, които заслужават да проливат кръв. Или от онези, които заслужават кръвта им да бъде пролята. Трудно е човек да вникне в мисленето на някои невинни създания.
2
Тази размяна на реплики съдържа почти всичко, което е необходимо да знаете за човешката цивилизация. Или поне за онези нейни части, които в момента са на морското дъно, оградени са с бодлива тел или все още димят.