— Ама наистина не ви е позволено да го правите! — изпъшка Албърт.
— НА ДЯДО ПРАС МУ Е ПОЗВОЛЕНО. ТОЙ НОСИ ПОДАРЪЦИ. А НЯМА ПО-ДОБЪР ПОДАРЪК ОТ БЪДЕЩЕТО.
— Е, да, обаче…
— АЛБЪРТ.
— Разбрах, господарю.
Смърт вдигна на ръце момиченцето и го понесе към края на булеварда. Снежинките галеха личицето й като ангелски перца. Двуметровият скелет се изпречи на двама мъже, които газеха в преспите.
— ОТНЕСЕТЕ Я НЯКЪДЕ НА ТОПЛО И Я НАХРАНЕТЕ ДОБРЕ — заповяда, оставяйки лекия си товар в ръцете на единия. — ПОСЛЕ ЩЕ ПРОВЕРЯ КАК СТЕ СЕ СПРАВИЛИ.
Обърна се и изчезна във виелицата.
Редови страж Визит се вторачи в момиченцето, което държеше от секунда-две.
— Ефрейтор, какво става?
Ноби дръпна края на одеялцето и надникна.
— Като гледам, избраха ни да се позанимаваме с благотворителност. Хайде, размърдай се, нали винаги имаме кльопачка за дежурството?
Ноби изпитваше непоклатимата увереност, че точно това се очаква от него. Спомняше си грамадния мъж в Пещерата, макар да нямаше и най-смътна представа за лицето му. И понеже изобщо не успя да зърне човека, който им връчи момичето, значи беше същият.
Малко по-късно зазвуча прекрасна музика, появи се ярко сияние и двама оскърбени ангели долетяха пред магазина за тютюневи изделия, но Албърт метна по тях няколко снежни топки и ги прогони.
Пондър изпитваше опасения, щом се замислеше за Хекса. Не разбираше как действа това нещо. Някои части познаваше добре и почти не се съмняваше, че Хексът размишлява, като превръща всичко в числа и ги предъвква (за което използваше специално монтираната сушилня за дрехи, съкратено „модул СД“). Но за какво ли използваше множеството дребни религиозни фигурки? А и мишката… Тя уж не вършеше нищо, но престанеха ли да й дават сиренце, Хексът също спираше. Пък и онези овчи черепи… Само дето мравките понякога лазеха по тях.
Пондър най-силно се тревожеше да не изпада в преклонение, дължащо се на заблуда. Бе чел предостатъчно за подобни вярвания. Невежи12 и простодушни13 племена, на чийто остров някога се отбил търговски кораб, за да размени срещу техните бисери и кокосови орехи плодовете на цивилизацията, състоящи се от мъниста, огледала, брадви и венерически болести, по-късно изработват големи бамбукови модели на кораби с надеждата да привлекат отново вълшебните изделия. Разбира се, те са прекалено невежи и простодушни, за да осъзнаят, че като наподобиш само формата, не стигаш до същността…
А Пондър създаде формата на Хекса. Не забравяше и че го сътвори в университет по магии, където стената между реално и нереално беше толкова разтегната, че през нея прозираха разни неща. Вече го терзаеше ужасното подозрение, че само е придал вещественост на невидима скица.
Хексът знаеше какво трябва да представлява.
А сега дори онова, което уж потръгна добре, се обърна с главата надолу.
Пондър зяпаше мрачно перодръжката на Хекса сред нейната плетеница от телчета и макарички
Вратата се отвори. Само един човек в Невидимия университет можеше да тресне толкова небрежно врата, която се затваряше с пружина. Пондър дори не се озърна.
— Здравейте отново, господин Архиканцлер.
— Работи ли твоята мислеща машина или не? — подхвана го Ридкъли. — Имаме една интересна…
— Не работи.
— Как тъй? И тя ли излезе в почивка за Прасоколеда?
— Господине, знам колко тъпо звучи, но според мен е прихванала нещо от Ковчежника, защото той често се отбива тук.
— Момко, та това е нелепо! — подсмихна се Деканът. — Идиотизмът не е заразна болест.
Ридкъли засмука озадачено лулата си.
— А бе, и аз се заблуждавах, но вече не съм толкова сигурен… Нали се смята, че мъдростта е прихватливо свойство?
— Как пък не! — възмути се Деканът. — Ридкъли, това да не ти е грип?
— Нали събираме студентите тук и се надяваме да прихванат малко мъдрост от нас? — с обидна учтивост напомни Архиканцлерът.
— Да, ама само в преносен смисъл.
— Тъкмо за пренасянето ти говоря. Ако се размотаваш с банда кретени, няма ли да станеш като тях?
— Е, донякъде…
— Не ти ли стига да си поприказваш пет минути с горкия Ковчежник, за да усетиш как и ти започваш да превърташ?
Другите магьосници закимаха. Пондър се намеси.
— Хексът и сега се справя чудесно с числата, но иначе плещи глупости.
— Ето, видяхте ли! — грейна Ридкъли. — Именно болестта на Ковчежника. Защо не се опитаме да изтекуваме и машината с хапчета от сушени жаби?
— Съжалявам, господине, но това е некомпетентно предложение — възрази Пондър. — Не можете да поправяте машини, като им давате лекарства.
12
Невежество е да не знаеш какво е прилагателно или как да извлечеш корен квадратен от 27,4. Знаеш само детински и безполезни дреболии. Например как да разпознаваш кои от близо седемдесетте почти еднакви на вид лилави морски змии са отровни. Как да превърнеш отровната сърцевина на дървото саго-саго в полезна и утоляваща глада каша. Как да предсказваш времето по движенията на рака-грабител, когато лази по дърветата. Как да си набавяш жизнено необходими витамини от черния дроб на полярната мечка. Незнайно защо, когато хората станат образовани, научават що е прилагателно, а започват да отбягват сърцевината на дървото саго-саго.
13
Простодушие е да имаш възгледи за Вселената и за мястото на човечеството в нея, които се споделят само от други простодушни хора… и от най-надарените и схватливи физици и математици.