Роджър Зелазни
Дяволска кола
Мърдок се носеше през Великата Западна Пътна Равнина.
Високо над него, слънцето беше нажежено огнено кълбо, грейнало над безчислените хълмове и възвишения на Равнината, през която колата летеше с не по-малко от сто и шейсет мили в час. Мърдок не се спираше пред никакви препятствия, Джени беше тази, която зорко следеше за дупки и скални отломъци и едва забележимо променяше курса, толкова внимателно, че и той не усещаше кога става това.
Дори през прозорците от тъмно стъкло и защитните очила, ослепителният блясък на огряната от слънцето радиоактивна Равнина изгаряше очите му, и имаше моменти, в които му се струваше, че се носи в непрогледен мрак, яхнал свръхмощен скутер, през море от сребрист пламък, под бисерна чужда луна. Зад него се вдигаха високи прашни вълни, които после бавно се спускаха към земята.
— Ще се измориш, — каза му радиото — ако продължаваш още дълго да стискаш кормилото и да се блещиш наоколо. Защо не си починеш малко? Позволи ми да замъгля стъклата. Можеш да си поспиш и да оставиш управлението на мен.
— Не — рече той. — Така искам.
— Добре — отвърна Джени. — Само ти предлагам.
— Благодаря.
Малко по-късно радиото засвири успокояваща музика.
— Спри това!
— Извинявай, шефе! Мислех, че ще ти хареса.
— Когато ми потрябва музика ще ти кажа.
— Разбрано, Сам. Съжалявам.
След краткия разговор, тишината изглеждаше още по-подтискаща. Но тя беше добра кола и Мърдок го знаеше. Грижеше се непрестанно за здравето му и с нетърпение бе очаквала тази мисия.
Бяха й придали безгрижния външен вид на „Суингър“ купе: яркочервен цвят, изящни линии, обтекаемост. Но под грациозните форми на калниците се криеха ракети, иззад фаровете стърчаха зловещи дула, калибър петдесет, в корема й беше скътана лента с пет и десет секунди гранати, а в багажника дебнеше готова за действие огнепръскачка.
…Защото неговата Джени беше смъртоносна кола със специална задача, която конструира по специална поръчка лично Архинжинерът на далекоизточната Джийемска династия и в конструкцията й беше вложена цялата изобретателност на този гениален човек.
— Този път ще я хванем, Джени. Разбери ме, не исках да съм груб с теб.
— Няма нищо, Сам — отвърна тя с деликатен глас. — Програмирана съм да те разбирам.
Продължаваха да се носят през Великата равнина, а слънцето вече се спускаше на запад. Цял ден и цяла нощ бяха прекарали в търсене и Мърдок чувстваше, че е изморен. Последната Укрепена мотелобензиностанция му се струваше толкова отдавна, толкова далеч назад…
Мърдок сведе глава и очите му се склопиха.
Прозорците бавно помътняха. Облегалката се отпусна назад и ръцете му се плъзнаха по кормилото. Тялото му постепенно зае хоризонтално положение. Навън захладня, но въздухът в колата стана по-топъл.
Малко преди пет сутринта седалката го разтърси.
— Събуди се, Сам! Събуди се!
— Какво има? — изпъшка той.
— Преди двайсетина минути засякох местна програма. Съвсем наскоро по тия места е имало автомобилно нападение. Веднага промених курса, вече наближаваме района.
— Защо не ме събуди на часа?
— Имаш нужда от почивка, а и сама щях да се справя.
— Сигурно си права. Разкажи ми за нападението.
— Шест автомобила, които пътували на запад, били нападнати тази нощ от неопределен брой диви коли. Патрулният хеликоптер предаваше направо от мястото на инцидента. Всичките шест автомобила са били разглобени, електронните им мозъци разбити, а пасажерите вероятно са били убити.
— На какво разстояние сме оттам?
— Две-три минути път.
Прозорците отново станаха прозрачни и Мърдок впери поглед в осветения от мощните прожектори път.
— Виждам нещо.
— Това е мястото — увери го Джени.
— Като пристигнем ще поогледам. А ти потърси инфрачервени следи. Няма да се бавя.
Вратата зад него се затвори и Джени даде газ. Мърдок измъкна джобното си фенерче и предпазливо се приближи към смачканите шасита.
Равнината под краката му беше като покрит с пясък дансинг. Навсякъде се виждаха следи от гуми.
Зад кормилото на първата кола седеше мъртвец. Вратът му беше прекършен. Смазаният циферблат на ръчния му часовник показваше 2:24. На трийсет-четиресет крачки от него се въргаляха още три трупа, две жени и млад мъж, които очевидно са били прегазени, докато са се мъчели да избягат.
И шестте коли бяха преобърнати. От тях бяха свалени колелата, както и всички по-важни части от двигателите, резервоарите им зееха отворени и празни, нямаше ги и резервните гуми. Никой от пътниците не беше останал жив.