„Мерцедесите“ им направиха път и Джени пое бавно в указаната посока. Мърдок надничаше с крайчеца на окото. Колата заобиколи издигащата се нагоре купчина от авточасти.
Не по-малко от петдесет коли ги чакаха на отвъдния край, разположени в боен ред само на стотина метра от тях. Пътят напред беше плътно блокиран, отзад шестте коли от ескорта направиха същото с изхода на каньона.
В най-далечния край на редицата, защитена от гъсто скупчените около нея автомобили, стоеше в очакване Дяволската кола.
Била е строена в ония далечни времена, когато автоинжинерите са проектирали колите с размах. Корпусът й беше огромен, ярко блестяха стоманените й лайсни, а зад кормилото се хилеше оголен череп. Хромираният й радиатор рязко контрастираше с черния цвят на боята, фаровете бяха като мътнокехлибарените очи на насекомо. Мощ се криеше във всяка извивка и гънка, крилата на задните стопове бяха като плавници на хищна риба, готова всеки миг да потъне в морето от сенки, за да се вкопчи смъртоносно в своята жертва.
— Ето я! — прошепна Мърдок. — Дяволската кола!
— Колко е голям! — възкликна Джени. — Никога не съм виждала толкова голяма кола!
Продължиха напред.
— Каза ми да паркирам в онази ниша — рече тя.
— Карай бавно натам. Но не влизай вътре — нареди й Мърдок.
Колата описа широк завой и намали.
— Провери всички оръжейни системи.
— В пълна бойна готовност.
Нишата беше само на десетина метра от тях.
— Когато извикам „сега“ ще изключиш от скорост и после ще завъртиш на сто и осемдесет градуса — но бързо! Искам да стане неочаквано. Не се безпокой — никой от тях не може да го направи. След това ще откриеш картечен огън с петдесет милиметровите и ще изстреляш ракетите по „Кадилака“, после правиш десен завой, поемаш към изхода и обсипваш всичко наоколо с огнепръскачката — трябва да подпалиш шестимата отзад…
— Сега! — изрева той и подскочи на седалката.
Колата се завъртя рязко и той потъна назад, чуваше дрезгавия пукот на оръдията. Докато му се проясни пред очите няколко коли пред тях вече горяха.
Дулата на оръдията се бяха подали напред и Джени брулеше редиците от коли с убийствен оловен дъжд. Тя се разтърси леко в мига, в който изстреля две ракети и след това се понесе с пълна газ, а цяла глутница коли се мъчеше да й пресече пътя.
Джени направи рязък завой и пое в посоката, от която бяха дошли — към югоизточния край на гробището. Оръдията гърмяха от упор по отстъпващия назад ескорт, за миг в задното огледало Мърдок успя да зърне издигащия се огнен стълб.
— Изпусна го! — извика ядно той. — Изпусна черния „Кадилак“! Ракетите попаднаха в колата пред него!
— Зная! Съжалявам!
Три от колите пред тях се разпаднаха от убийствения огън. Други две побързаха да се скрият в тунела. Шестата изглежда ги бе изпреварила преди това.
— Ето го — идва! — посочи с ръка Мърдок. — От другата страна на гробищата! Убий го! Убий го!
Но в този миг древният пазач на гробищата се изпречи пред тях и пое върху себе си оръдейния огън.
— Целта е блокирана!
— Изблъскай тая раздрънкана таратайка! Трябва да затворим тунела! Не позволявай на „Кадилака“ да се измъкне!
— Не мога! — извика тя.
— Защо?
— Просто не мога!
— Това е заповед. Блъскай я и затвори тунела!
Оръдията се насочиха към гробаря и покосиха изгнилите му колела.
„Кадилакът“ профуча пред тях и се скри в тесния проход.
— Ти му позволи да се измъкне! — изкрещя той. — След него!
— Слушам, Сам! Старая се! Не викай. Моля те, не викай!
Тя побърза да се насочи към тунела. Отвътре се чуваше ревът на мощната кола, която им се бе изплъзнала току що.
— Не стреляй в тунела! Ако го удариш ще ни затвори пътя!
— Зная! Няма да стрелям.
— Пусни няколко десетсекундни гранати зад нас и дай газ. Може би ще успеем да блокираме изхода за останалите.
Внезапно излязоха от тунела и ги заля слънчева светлина. Наоколо не се виждаха никакви други коли.
— Открий топлинната следа — нареди той — и карай след нея.
Хълмът зад тях се разтърси от мощна експлозия, земята потрепера, после всичко утихна.
— Тук има толкова много следи… — промърмори тя.
— Знаеш какво ни трябва. Най-голямата, най-широката, най-горещата! Намери я! Карай след нея!
— Мисля че я открих, Сам.
— Окей. Карай с максимална за терена скорост.
Мърдок напипа бутилката с бърбън и отпи глътка. После запали цигара и впери поглед в далечината.
— Защо го изпусна? — попита с мек глас той. — Защо го изпусна, Джени!
Най-сетне Джени отговори:
— Защото за мен той не е бездушен предмет. Много злини е сторил на коли и хора и това е ужасно. Но има нещо в него — нещо благородно. Начинът по който е обявил война на целия свят, Сам, война за свобода. Силата, с която е наложил властта си над тези подивели машини, размахът с който действа за да си осигури резервни части и гориво в необходимите количества Сам, за миг там, по време на битката ми се прииска да се присъединя към неговата глутница, да се нося редом с него през Великата равнина, да разбивам с ракетите си вратите на Укрепените бензиностанции за него… Но не можех да те елиминирам, Сам. Построена съм за теб. Прекалено опитомена съм. И прекалено слаба. Ала не можех да застрелям и него и затова нарочно промених прицела. Не бих могла да те елиминирам, Сам, повярвай ми.