Отвличането на „Фрея“ взе първата си жертва.
14.
От полунощ до 8,00 часа
Западногерманският кабинет се събра на подновеното заседание в канцлерството в 1 часа след полунощ и когато министрите чуха от Дитрих Буш молбата на Вашингтон, реакциите им варираха между гнева и непреклонността.
— Защо, по дяволите, не иска да ни каже причината? — попита министърът на отбраната. — Не ни ли вярва?
— Твърди, че съществувала причина от огромно значение, но не можел да я довери дори на горещата линия — отговори му канцлерът Буш. — Това ни предоставя възможността или да му повярваме, или да го наречем лъжец. В момента не мога да направя второто.
— Той дава ли си сметка, че разполага с текстовете на всички разговори между „Фрея“ и контролна служба Маас. Както всички знаем, те са заплашили или да убият още един моряк, или да излеят двайсет хиляди тона нефт, или да направят и едното, и другото.
— Добре, нека в такъв случай той поеме отговорността — предложи министърът на вътрешните работи. — Откъде накъде нас ще изкарват виновни, ако това се случи?
— Изобщо не смятам, че ние трябва да поемаме отговорността — отговори му Буш, — но това не е отговор на въпроса. Ще удовлетворим ли молбата на президента Матюс, или няма да я удовлетворим?
За известно време настъпи тишина. Прекъсна я министърът на външните работи:
— Колко време иска?
— Колкото може повече — каза канцлерът. — Той, изглежда, има някакъв план за намиране на изход от положението, на трета алтернатива. Но какъв е този план, коя е тази алтернатива, знае само той. Той и неколцина души, на които очевидно е поверил тайната — добави Буш с известно огорчение. — Но в момента ние не сме между тях.
— Според мен това е доста голяма злоупотреба с приятелските ни отношения — каза външният министър, — но смятам, че е редно да му дадем тази отсрочка, като в същото време намекнем, поне неофициално, че това се прави по негово настояване, а не е наша приумица.
— Може би е намислил да щурмува „Фрея“? — предположи министърът на отбраната.
— Нашите хора казват, че това е извънредно рисковано — отвърна му министърът на вътрешните работи. — Щурмът предполага поне две мили да се изминат под вода, след това щурмовата група ще трябва да се покатери по отвесната хлъзгава стомана от морската повърхност до палубата да проникне в надстройката, без да я забележат от комина и да познаят точно в коя каюта се намира водачът на терористите. Ако, както предполагаме, този човек държи ултракъсовълнов детонаторен механизъм, той трябва да бъде застрелян, преди да е натиснал копчето.
— Във всички случаи днес до разсъмване това не може да бъде осъществено — каза министърът на отбраната. — Трябва да се стъмни, което означава, че е необходимо да се изчака най-малко до десет часа вечерта, тоест двайсет и един часа оттук нататък.
В три без петнайсет германският кабинет най-сетне се споразумя да удовлетвори молбата на президента Матюс: да обяви една неопределена отсрочка на освобождаването на Мишкин и Лазарев, запазвайки си правото непрекъснато да следи реакциите и да промени това решение, ако в Западна Европа бъде сметнато, че е невъзможно по-нататъшното задържане на двамата.
Същевременно правителственият говорител бе помолен да сподели с двама доверени журналисти, че само силният натиск на Вашингтон е причината за това обръщане кръгом.
Във Вашингтон беше 23 часа, а в Европа — 4,00 часа, когато президентът Матюс научи новините от Бон. Той изпрати сърдечна благодарност на канцлера Буш и попита Дейвид Лорънс:
— Има ли някакъв отговор от Ерусалим?
— Никакъв — каза Лорънс. — Знаем само, че на нашия посланик там е обещана лична среща с Бениамин Голен.
Когато израелският министър-председател повторно бе обезпокоен през съботната нощ, търпението му беше на изчерпване. Той прие посланика на САЩ по домашен халат и се държа с него подчертано студено. В Европа беше 3,00 часа, но в Израел — 5,00 часа, и съботната зора вече галеше хълмовете на Юдея.
Той изслуша предадената му от посланика лична молба на президента Матюс, без да реагира. Лично него го притесняваше самоличността на терористите на борда на „Фрея“. От младежките му години, когато той се сражаваше тук, на родна земя, никой не бе се опитвал да предприеме терористична акция, за да освободи евреин от затвора. Тогава се наложи да бъдат освободени осъдени еврейски партизани от британския затвор в Ейкър и той взе участие в акцията. Но бяха изминали трийсет и пет години и ситуацията беше съвсем различна. Сега тъкмо Израел осъждаше тероризма, вземането на заложници, шантажирането на правителствата. И все пак…