Събралите се станаха прави, докато леко смутеният майор събираше макета на кораба, чертежите и снимките и излизаше заедно с полковник Холмс, за да тръгне право за хеликоптерното летище на брега на Темза.
Капналият от умора сър Джулиън Фланъри излезе от задимената заседателна зала. В хладната ранна утрин на новия пролетен ден той отиваше да докладва на министър-председателката.
В 6,00 часа в Бон бе разпространена кратка декларация, която гласеше, че след преценка на всички обстоятелства германското федерално правителство е стигнало до извода, че не е редно да се поддава на изнудване и поради това отменя предишното си решение за освобождаването на Мишкин и Лазарев в 8,00 часа.
Вместо това, пишеше по-нататък в декларацията, федералното правителство ще направи всичко, което е по силите му, за да влезе в преговори с похитителите на „Фрея“, целейки да постигне освобождаване на кораба и екипажа му на базата на алтернативни предложения.
Европейските съюзници на Западна Германия бяха уведомени за тази декларация само един час преди обнародването й. Всички министър-председатели без изключение си зададоха един и същи въпрос:
— Какво ли, по дяволите, си е наумил Бон?
Изключение направи Лондон, който вече знаеше. Но неофициално всяко правителство бе уведомено, че тази промяна на германското становище се дължи на натиска, който американците са упражнили през нощта върху Бон, както и че Бон се е съгласил само да отложи това освобождаване, надявайки се на нови, и то благоприятни, промени в развоя на нещата.
След като прочете декларацията, говорителят на бонското правителство проведе две кратки и много дискретни работни закуски с влиятелни германски журналисти, по време на които на всеки от вестникарите бе намекнато със заобикалки, че промяната на решението се дължи единствено на бруталния натиск на Вашингтон.
В сутрешните новини на радиостанциите бе съобщено за най-новата декларация на Бон, когато слушателите бяха разгърнали вестниците, които доверително ги информираха, че двамата въздушни пирати са били освободени тази сутрин. Издателите на вестници не бяха очаровани и бомбардираха правителствената пресканцелария с искания за обяснения. Получените отговори не ги задоволиха. Неделните вестници, чието отпечатване бе започнало късно вечерта в събота, запретнаха ръкави да подготвят бомбени сутрешни издания.
До „Фрея“ новината стигна чрез „Би Би Си уърлд сървис“, на чиято вълна бе настроил приемника си Дрейк, в емисията от 6,30. Също като мнозина други заинтересовани в Европа украинците изслушаха новините мълком, а след това избухнаха:
— Какво, по дяволите, си мислят тия?
— Станала е засечка — категорично каза Тор Ларсен. — Те са променили становището си. Май нищо няма да излезе от вашето начинание.
В отговор Дрейк се наведе напред в другия край на масата, насочи автомата си право в лицето на норвежеца и извика:
— Не се радвайте. Тези хора си играят глупави игри не с приятелите ми в Берлин. Нито с мен. Играят си с вашия свръхмодерен кораб и с екипажа му. Недейте забравя това.
Той мисли напрегнато в продължение на няколко минути, след това повика по капитанската радиоуредба един от хората от мостика. Човекът, който влезе в каютата, още беше маскиран и заговори с началника си на украински, но в тона и на двамата се долавяше загриженост. Дрейк го остави да пази капитан Ларсен и излезе за петнайсетина минути. Когато се върна, подкани с груб жест капитана да го последва на мостика.
Обаждането им прозвуча в контролна служба Маас в седем без една минута. Двайсети канал продължаваше да е резервиран само за „Фрея“ и дежурният оператор очакваше да се случи нещо, защото също беше чул новините от Бон. Когато „Фрея“ се обади, той вече беше включил магнетофоните.
Гласът на Ларсен звучеше отпаднало, но той прочете декларацията на похитителите си с лишен от каквито и на било емоции тон: „В отговор на глупавото решение на правителството в Бон да отмени съгласието си да освободи Лев Мишкин и Давид Лазарев в осем нула нула тая заран хората, които владеят в момента «Фрея», заявяват следното: в случай, че Мишкин и Лазарев не бъдат освободени и не излетят със самолет за Тел Авив до днес по обед, «Фрея» точно в дванайсет часа по пладне ще излее двайсет хиляди тона нефт в Северно море. Всеки опит за предотвратяване на това или за намеса при извършването му, както и всеки опит от страна на кораби или самолети да навлязат в забранената зона около «Фрея» ще доведе до незабавно унищожаване на кораба, на екипажа и товара му.“
Предаването завърши и каналът заглъхна. Близо сто подслушващи поста чуха съобщението и то влезе като една от най-важните новини в сутрешните радиопредавания в цяла Европа само след петнайсет минути.