В ранните утринни часове Овалният кабинет на президента Матюс бе заприличал на военен съвет.
И четиримата мъже в него бяха свалили саката си и разхлабили вратовръзките си. Час по час влизаха и излизаха помощниците на президентските съветници и донасяха ту на един, ту на друг съобщения от комуникационния център. Съответните комуникационни центрове на Ленгли и на Държавния департамент бяха скачени с Белия дом. Беше седем и петнайсет европейско време, но едва два и петнайсет сутринта, когато новините за ултиматума на Дрейк бяха донесени в кабинета и връчени на Робърт Бенсън. Той подаде листа на президента, без да му каже нито дума.
— Смятам, че беше редно да очакваме това — изпъшка президентът, — но не ми е кой знае колко приятно да го науча.
— Мислите ли, че ще го направи, който и да е този човек? — попита държавният секретар Дейвид Лорънс.
— Досега е изпълнявал всичките си закани, дявол да го вземе — отговори му Станислав Поклевски.
— Предполагам, че Мишкин и Лазарев се охраняват както трябва в затвора Тегел — каза Лорънс.
— Те вече не са в Тегел — отговори му Бенсън. — Били са прехвърлени малко преди полунощ по берлинско време в Моабит. Той е по-модерен и по-сигурен.
— Откъде знаете, Боб? — попита Поклевски.
— Поставил съм Тегел и Моабит под наблюдение още от обедното предаване от „Фрея“ — каза Бенсън.
Лорънс, дипломат от старата школа, се ядоса.
— Някаква нова политика ли е шпионирането на съюзниците ни? — троснато попита той.
— Не съвсем — отвърна му Бенсън. — Винаги сме ги шпионирали.
— Защо е сменен затворът, Боб? — попита Матюс. — Дали Дитрих Буш не си с помислил, че руснаците ще се опитат да премахнат Мишкин и Лазарев?
— Не, господин президент, помислил си е, че аз ще го направя — каза Бенсън.
— Струва ми се, че съществува възможност, за която не е ставало дума досега — намеси се Поклевски. — Ако терористите наистина излеят двайсет хиляди тона нефт и заплашат да излеят още двайсет хиляди тона по-късно през деня, натискът върху Бон ще стане неудържим…
— Безспорно ще стане — съгласи се Лорънс.
— Мисълта ми е, че Буш просто може да реши да освободи въздушните пирати, без да ни пита. Недейте забравя: на него не му е известно, че тази стъпка ще доведе до скъсване на Дъблинския договор.
За няколко секунди настъпи тишина.
— Нямам с какво да го спра — тихо каза президентът Матюс.
— Имате, имате — каза Бенсън.
Другите трима го загледаха внимателно. Когато той им обясни какво има предвид, по лицата на Матюс, Лорънс и Поклевски се изписа отвращение.
— Не мога да дам такава заповед — каза президентът.
— Доста ужасно е — съгласи се Бенсън, — но само с това можем да притиснем канцлера Буш. И ние ще научим, ако той започне да крои тайни планове за преждевременно освобождаване на ония двамата. Не е важно как, но ще го научим. Нека си дадем сметка: алтернативата ще бъде скъсването на договора и последвалото го засилване на надпреварата във въоръжаването. Ако договорът бъде скъсан, ние вероятно ще спрем доставките на жито за Русия. В този случай Рудин може да падне…
— Което прави реакцията му толкова шантава — подчерта Лорънс.
— Може би сте прав, но реакцията му е такава и докато не разберем на какво се дължи тя, не можем да кажем доколко е шантава — обобщи Бенсън. — Докато не го разберем, предложението, което току-що направих, доведено до знанието само на канцлера Буш, ще го направи по-предпазлив още за известно време.
— Сиреч, искате просто да го използваме като меч, вдигнат над главата на Буш, така ли? — попита Матюс с надежда в гласа. — Но всъщност никога няма да прибегнем до това, нали?
В този момент бе донесено лично послание до президента от министър-председателката Карпентър.
— Това се казва жена — каза той, след като го прочете. — Англичаните са пресметнали, че могат да се справят с първото разливане на двайсет хиляди тона нефт, но само с него. Те подготвят план за щурмуване на „Фрея“ от аквалангисти, щом се стъмни, и да ликвидират човека с детонатора. Надяват се, че шансът им е голям.
— Следователно задачата ни е да държим германския канцлер в положение „мирно“ още дванайсет часа — каза Бенсън. — Господин президент, подканвам ви час по-скоро да заповядате това, което току-що ви предложих. Има шанс заповедта ви никога да не бъде приведена в изпълнение.
— Но ако се наложи, Боб? Ако се наложи?
— Значи, ще ни се е наложило.