Уилям Матюс затули лицето си с длани и натисна с пръсти изморените си очи.
— Мили Боже, никой човек не бива да бъде каран да дава такива заповеди — каза той. — Но аз нямам избор… Боб, дайте заповедта.
Слънцето едва се бе подало на хоризонта, далеч на изток иззад холандския бряг. От задната палуба на „Арджил“, който сега беше застанал успоредно на „Фрея“, майор Фалън гледаше как трите патрулни катера се швартоват към невидимия за наблюдателя от комина на „Фрея“ борд. Хората на Фалън, морските командоси, веднага започнаха да подготвят канутата си и да вадят екипировката си от сандъците. Яркият изгрев обещаваше още един топъл слънчев ден. Морето беше гладко като тепсия. До Фалън застана командирът на „Арджил“, капитан Ричард Престън.
Те загледаха трите лъскави морски хрътки, които бяха докарали хората и екипировката от Пул само за осем часа. Катерите се разлюляха от вълните, вдигнати от един военен кораб, който премина на няколко кабела западно от тях. Фалън погледна натам.
— Кой е тоя? — попита той, кимвайки към сивия боен кораб под американски флаг, който се движеше на юг.
— Американският военен флот е изпратил наблюдател — каза капитан Престън. — Това е „Моурън“. Ще застане между нас и „Монткалм“.
Той си погледна часовника.
— Седем и трийсет. Закуската е сервирана в каюткомпанията. Каня ви да се присъедините към нас.
Беше седем и петдесет, когато се почука на вратата на каютата на капитан Майк Манинг, командира на „Моурън“.
Той стоеше на котва, след като бе препускал цяла нощ, и Манинг, който през цялото това време не бе напускал мостика, стържеше четината си със самобръсначка. Когато влезе телеграфистът, Манинг пое телеграмата и й хвърли един поглед, без да престава да се бръсне. Остави самобръсначката и погледна мичмана.
— Не е дешифрирана — каза капитанът.
— Да, сър. Има означение, че е изпратена лично до вас, сър.
Манинг освободи човека, отиде до стенния си сейф и извади личното си упътване за дешифриране. Започна да движи молива по колоните от цифри и да издирва в телеграмата съответстващите им комбинации от букви. Когато привърши дешифрирането, седна и се вторачи в телеграмата, за да види дали не е допуснал някаква грешка. Провери още веднъж началото на телеграмата с надеждата, че някой си е направил с него шега. Но нямаше никаква шега. Беше му изпратена по СТАНФОРЛАНТ от военноморското министерство във Вашингтон. Беше заповед на президента, лично до него от върховния главнокомандващ на американските въоръжени сили, от Белия дом във Вашингтон.
— Не може да иска от мен подобно нещо — изпъшка той. — Никой не може да иска от моряк да извърши такова нещо.
Но телеграмата го изискваше, и то недвусмислено.
В случай, че западногерманското правителство се опита до освободи въздушните пирати от Берлин едностранно, корабът „Моурън“ да потопи супертанкера „Фрея“ със запалителни снаряди, правейки всичко възможно, за да възпламени товара и да сведе до минимум щетите за околната среда. Да се премине към действие, щом „Моурън“ получи сигнала „ГРЪМОТЕВИЦА“, повтарям, „ГРЪМОТЕВИЦА“. Унищожете телеграмата.
Майк Манинг беше на четиридесет и три години, женен, с четири деца, които живееха заедно с майка си близо до Норфолк, Вирджиния. От двайсет и една години служеше във Военноморския флот на САЩ и нито веднъж не бе му минавало през ум да постави под съмнение някаква заповед.
Излезе на палубата и погледна петте мили морска повърхност до ниския силует, който се намираше между него и изгряващото слънце. Помисли си как неговите магнезиеви запалителни снаряди ще пробият тънката обвивка на танкера и ще проникнат в летливия нефт под нея. Помисли си за двайсет и деветимата души, натикани дълбоко под ватерлинията, на двайсет и четири метра под вълните, в стоманения ковчег, очакващи да бъдат освободени, мислещи за близките си в горите на Скандинавия.
Той смачка листа хартия в ръката си.
— Господин президент — каза той с въздишка, — не знам дали мога да изпълня заповедта ви.
15.
От 08,00 до 15,00 часа
„Детский мир“ означава на руски „детски свят“. Това е най-големият магазин за играчки в Москва. На четирите му етажа човек може да намери разнообразие от кукли, конструктори, влакчета и всякакви други подаръци за малчугани. В сравнение със западните магазини интериорът е малко невзрачен, но „Детский мир“ все пак е най-добре снабденият съветски магазин за играчки, като се изключат посещаваните предимно от чужденци „Берьозки“.
По ирония на съдбата „Детский мир“ е разположен точно срещу централната сграда на КГБ на площад „Дзержински“, която определено няма нищо общо с радостния свят на децата.