Малко преди десет Адам Мънроу се появи в секцията за плюшени играчки на приземния етаж. Той започна да оглежда едно пухкаво мече, сякаш се чудеше дали да го купи за детето си.
В десет и две минути някой застана до него. С крайчеца на окото си Адам забеляза, че тя е пребледняла и устните й са стиснати и са загубили аленината си.
Валентина заговори тихо и с привидно равнодушен и спокоен тон:
— Успях да прочета стенограмата, Адам. Нещата са сериозни.
Тя взе една малка маймунка с изкуствена найлонова козина и му разказа какво е научила.
— Това е невъзможно — прошепна той. — Нали го лекуват след прекаран инфаркт?!
— Не. Бил е застрелян през нощта срещу тридесет и първи октомври в Киев.
Двете продавачки си бъбреха нещо на шест метра от тях и не им обръщаха никакво внимание. Лошото обслужване в съветските магазини понякога е от полза за шпионите.
— И смятат, че онези двамата в Берлин са извършили убийството? — попита я Мънроу.
— Да — отвърна му Валентина — Страхуват се, че ако стигнат до Израел, ще дадат пресконференция и това ще е голям удар по авторитета на съветската власт.
— Който ще доведе до свалянето на Максим Рудин — допълни Мънроу. — Не се учудвам, че той така яростно се бори да не бъдат освободени. Изправен е пред голяма опасност. А ти как си, мила? Около теб всичко спокойно ли е?
— Не знам. Мисля, че не. Усещам, че ме подозират. Човекът, обслужващ телефонната централа, рано или късно ще доложи за твоето обаждане. Портиерът също ще съобщи на когото трябва за среднощното ми излизане с колата. Ще съберат две и две…
— Валентина, ще те измъкна оттук по възможно най-бързия начин. След няколко дена…
— Всичко свърши, Адам. Направих това, което ти поиска от мен. Сега вече е твърде късно да бягам.
Тя го целуна пред смаяните погледи на продавачките и му каза:
— Сбогом, любов моя!
После се обърна, спря се за миг, за да се вземе в ръце, и излезе през стъклената входна врата, така както навремето бе минала през дупката в стената, разделяща Изтока от Запада. Адам проследи с поглед как тя излезе на тротоара и изчезна зад ъгъла. Той стоеше като вцепенен и държеше някаква кукла, изобразяваща доячка. Един мъж със сив шлифер, който бършеше предното стъкло на паркирала до входа на магазина кола, кимна на колегата си зад волана и тръгна след Валентина.
Адам Мънроу усети как мъката и яростта се надигат като леплива пареща топка в гърдите му. Всичко пред очите му се сля в едно. Дланта му стисна пластмасовата глава на куклата. Розовото личице под забрадката се пръсна на безброй парченца.
Една от продавачките веднага забеляза това.
— Счупихте я — каза му тя. — Дължите ми четири рубли.
В сравнение с петъчната журналистическа атака, чийто обект бе западногерманският канцлер, интересът на масмедиите в събота сутрин приличаше на истинска война.
Външното министерство на ФРГ получи ноти от посолствата на Финландия, Норвегия, Швеция, Дания, Франция, Холандия и Белгия, в които се настояваше посланиците на тези страни да бъдат приети от министъра. Всички молби за аудиенции бяха удовлетворени и всеки от посланиците зададе на езика на дипломацията един и същ въпрос: „Какво, по дяволите, става?“
Вестниците, телевизионните канали и радиостанциите прекратиха отпуските на всички репортери и привикаха онези, които се канеха да си отдъхнат през двата почивни дни. Всички се опитваха да отразят възможно най-детайлно събитието, но това бе изключително трудна задача. Никой не бе успял да снима „Фрея“ след отвличането й, с изключение на онзи френски журналист на свободна практика, който вече бе арестуван и чиито снимки бяха в ръцете на френските власти. Те внимателно ги разгледаха и установиха, че фотосите, направени от „Нимрод“ и предоставени им любезно от англичаните, са по-добри.
Поради липса на истински новини вестниците се хващаха за всичко, което би могло да им свърши работа. Двама предприемчиви репортери на английски ежедневник бяха успели да подкупят някого от персонала на „Хилтън“ в Ротердам и преоблечени като служители на хотела, бяха проникнали до апартамента, в който Хари Венерстрьом и Лиза Ларсен се укриваха от журналистическата обсада.
Други търсеха мнения за кризисната ситуация от бивши министър-председатели, министри и от капитани на танкери. На разплаканите съпруги на хората от екипажа на „Фрея“ се предлагаха огромни суми за интервюта.
Един бивш наемен командос предложи самостоятелно да атакува супертанкера срещу сумата от един милион долара. Четирима архиепископи и седемнадесет депутати от различни партии се предложиха да бъдат взети за заложници на мястото на Ларсен и екипажа му.