— Достатъчно е Мишкин и Лазарев само да си отворят устата. Щом стигнат здрави и читави в Израел, те ще дадат пресконференция и ще унизят съветската власт в очите на света и на собствения й народ.
— Като разкажат за това, как са убили един невинен пилот ли? — попита министър-председателката.
— Не. Убийството на капитан Руденко е станало по случайност. Бягството на двамата на Запад е било необходимо, за да могат да съобщят на световната общественост за друго. През нощта на тридесет и първи октомври срещу първи ноември в една малка киевска уличка Мишкин и Лазарев са убили шефа на КГБ Юрий Иваненко.
Сър Найджъл Ървин и Бари Фърндейл скочиха като ужилени.
— Значи това било — каза експертът по Съветския съюз Фърндейл. — А пък аз си мислех, че е изпаднал в немилост.
— Не е в немилост, а е на два метра под земята — рече Мънроу. — Членовете на Политбюро естествено знаят за това и двама от тях са заплашили, че ще преминат в лагера на Вишнаев, ако убийците бъдат пуснати на свобода и разкажат за деянието си.
— Господин Фърндейл, вие познавате добре психиката на руснаците. Според вас тези двама членове на Политбюро ще изпълнят ли заплахата си? — попита министър-председателката.
Бари Фърндейл усилено лъскаше стъклата на очилата си с носна кърпичка.
— Да, госпожо — отвърна й развълнувано той. — Когато за страната им настъпят трудни времена, за съветските властници е изключително важно КГБ да има авторитет и да всява страх у населението. Ако КГБ стане за смях, никой не може да предвиди последствията. Същото важи и за имиджа на Кремъл пред страните от Третия свят. Двамата евреи наистина представляват бомба с часовников механизъм, която може да унищожи Рудин. Механизмът е включен с превземането на „Фрея“ и времето до експлозията изтича.
— Дори ако светът узнае за ултиматума на Рудин, генералният секретар ще бъде компрометиран — допълни сър Найджъл. — Хората ще разберат, че тук не става дума само за един мъртъв летец от „Аерофлот“.
— Господа, всичко това е много интересно, но не виждам как то ще ни помогне да решим проблема — обобщи госпожа Карпентър. — Президентът Матюс е изправен пред две възможности: да позволи на канцлера Буш да освободи Мишкин и Лазарев и по този начин да провали договора, или да остави двамата в затвора и да понесе отговорността за гибелта на „Фрея“, като с това си навлече омразата на десетина европейски правителства и на световната общественост. Той лично ме уведоми, че е опитал и трети вариант. Помолил е премиера на Израел Голен да върне двамата затворници обратно и Западна Германия след освобождаването на супертанкера и по този начин Максим Рудин да бъде удовлетворен. Бениамин Голен му отказал. Последната възможност беше нашите командоси да нападнат „Фрея“ и да обезвредят терористите на борда й. Оказа се, че това е невъзможно. Страхувам се, че американците в края на краищата ще направят това, което подозирам, че са замислили.
— И какво е то? — попита Мънроу.
— Да обстрелят „Фрея“ с оръдията на „Моурън“ и да я унищожат — рече сър Найджъл. — Нямаме доказателства, че намеренията им наистина са такива, но оръдията на техния боен кораб са насочени право към танкера.
— Мисля, че съществува друга възможност, която ще удовлетвори Максим Рудин — каза Мънроу.
— Моля ви, говорете — подкани го министър-председателката.
И Мънроу за пет минути й изложи предложението си. После в кабинета настъпи тишина.
— Намирам идеята ви за отвратителна — най-сетне рече госпожа Карпентър.
— Ако ми позволите да бъда откровен, госпожо, аз мисля същото за разкриването на моя агент пред руснаците — отвърна й студено Мънроу.
Фърндейл го изгледа строго.
— Разполагаме ли с необходимите средства, за да го извършим? — попита министър-председателката.
Сър Найджъл заоглежда съсредоточено ноктите на ръцете си.
— Мисля, че нашите специалисти биха могли да се справят с тази задача — тихо й отговори той.
Джоан Карпентър си пое дълбоко дъх.
— Слава Богу, че не аз, а президентът Матюс ще вземе окончателно решение по този въпрос. Предложението трябва да му бъде предадено лично. Господин Мънроу, вие готов ли сте да се заемете с осъществяването на идеята си?
Мънроу си помисли за Валентина и за мъжа с шлифер, който я чакаше на улицата.
— Напълно — каза той.
— Времето напредва — рече министър-председателката. — Трябва още тази вечер да сте във Вашингтон. Сър Найджъл, имате ли някакви предложения относно транспорта дотам?
— В пет часа има редовен полет на „Конкорд“ до Бостън — отговори той. — Президентът Матюс би могъл да го отклони до Вашингтон, стига да поиска.