3.
Самолетът на полските аеролинии направи широк завой над река Днепър и се насочи към летището „Бориспол“ в покрайнините на украинската столица Киев. Ендрю Дрейк гледаше с нетърпение ширналия се под илюминатора град. Беше напрегнат и развълнуван.
Заедно с останалите стотина туристи, с които сутринта бе обикалял Варшава, той се нареди на опашката пред гишето за проверка на документите. Мушна паспорта си под стъклената преграда и зачака. Мъжът в будката бе облечен в граничарска униформа със зелена околожка на фуражката и кокарда във формата на щит й меч.
Той погледна снимката в паспорта, после се вторачи в Дрейк.
— Андрев… Драк?
Дрейк се усмихна, кимна и кротко го поправи:
— Ендрю Дрейк.
Служителят разгледа издадената в Лондон виза, откъсна входящата част и защракна с клещи изходящият талон към страница от паспорта. После го върна на англичанина. Дрейк вече бе в Украйна.
Докато пътуваше с автобуса на „Интурист“ към седемнайсететажния хотел „Либид“, той още веднъж огледа своите спътници. Половината от тях бяха от украински произход и за пръв път посещаваха страната на своите деди. Те бяха развълнувани и жизнерадостни като деца. Останалите бяха английски туристи, предприели екскурзията от чисто любопитство. Всички имаха британски паспорти. Поради името си Дрейк се числеше към втората група. Той с нищо не показваше, че владее перфектно украински и прилично руски.
В автобуса им се представи Людмила, техният екскурзовод от „Интурист“. Тя беше рускиня и говореше с шофьора на автобуса на руски, въпреки че той бе украинец. Когато автобусът пое към хотела тя започна да обяснява на приличен английски какво предстои на групата.
Дрейк хвърли едно око на предварителната програма, която му бяха дали в лондонското бюро на съветската туристическа агенция. Два дена в Киев. Посещение на църквата „Света София“ („Прекрасен образец на архитектурата на Киевската Рус“ — изчурулика Людмила по микрофона). Обиколка, включваща разглеждане на Златната порта, построена през X век, на Държавния университет, на Академията на науките и на Ботаническата градина. „Това девойче естествено няма да спомене нито дума за пожара, избухнал през 1964 година в библиотеката на Академията, в който са изгорели стотици безценни ръкописи, исторически паметници на украинската литература, изкуство и култура — помисли си с болка Дрейк. — Няма да спомене за това, че пожарникарите са пристигнали чак три часа след като е лумнала сградата, защото подпалвачите са били от КГБ, а пожарът — отговор на патриотичните произведения, излезли в началото на шейсетте години.“
След това екскурзията предвиждаше двудневно пътуване с „Комета“ по Днепър до Канив, после един ден в Тернопол, където навярно много хора се интересуваха от съдбата на Мирослав Камински, и най-сетне — посещението на Лвов. Както бе предполагал Дрейк, по улиците на напълно русифицираната украинска столица Киев хората говореха само на руски. Чак в Канив и в Тернопол той чу украинска реч. Душата му трепна от радост, когато установи, че украинците масово използват родния си език. Щеше му се да ги заговори, а не само да повтаря като папагал „Ду ю спийк инглиш?“. Трябваше да почака, докато не посети двата адреса, които бе наизустил така, че и насън да го бутнат, можеше да ги издекламира.
На седем хиляди километра от Канив президентът на Съединените щати се съвещаваше с най-близкия си съветник Поклевски, с шефа на ЦРУ Робърт Бенсън и с Майрън Флечър, специалист в Министерството на земеделието по съветските реколти от зърнени култури.
— Боб, доколко са точни тези цифри? — попита Матюс и плъзна отново поглед по редовете на доклада, изготвен въз основа на данните получени от спътниците на генерал Тейлър и от агентите на Бенсън.
В доклада, който шефът на ЦРУ бе представил на президента посредством Поклевски, зърнодайните райони на Съветския съюз бяха разделени на сто зони. Във всяка от тях бе детайлно заснет по един квадрат десет на десет километра. След анализ на снимките бе съставена обща прогноза за това колко зърно ще ожънат руснаците в цялата страна.
— Господин президент, ние… винаги прогнозираме по-добра реколта. За всеки случай… — отговори му Бенсън.
Президентът погледна експерта от Министерството на земеделието.
— Доктор Флечър, какво е вашето мнение по въпроса?
— Господин президент, първо трябва да извадим от общия тонаж десет процента, макар някои да смятат тази цифра за скромна. Имам предвид влажността на зърното, съдържанието на чужди частици като камъчета и пръст, загубите при транспорта и при неправилното складиране, които в Съветския съюз са значителни. След това трябва да пресметнем колко зърно трябва съветските власти да оставят в селата, преди държавата да започне изкупуването. Отразил съм тези данни на втора страница в моя доклад.