Выбрать главу

Президентът Матюс отгърна на посочената страница, където бе изобразена следната таблица:

1. ЗЪРНО ЗА ПОСЕВ — Количество, което руснаците трябва да заделят за идната година — 10 мил. тона.

2. ИЗХРАНВАНЕ НА СЕЛОТО — Количество, необходимо за изхранване на жителите на села и на градчета с население до пет хиляди души — 20 мил. тона.

3. ФУРАЖИ — Зърното за нуждите на животновъдството. Минималното количество, необходимо, за да оцелеят животните до пролетта — 52 мил. тона.

4. Общо — 90 мил. тона.

5. Плюс десет процента загуби — 100 мил. тона.

— Господин президент, бих искал да подчертая, че това наистина са минималните необходими количества, без да се брои изхранването на градското население, което е съществено перо. Ако Москва намали дажбите на селяните, те въпреки забраните ще започнат да колят добитъка. Ако пък има недостиг на фураж, клането ще стане повсеместно. Цяла зима ще си похапват месо, а после три години ще гладуват.

— Ясно, доктор Флечър. Разбрах ви. А с какви резерви разполагат руснаците?

— Предполагаме, че държавният им резерв от зърно възлиза на трийсет милиона тона. Те никога не биха го използвали целия, но дори да сторят това заедно с двайсетте милиона тона остатък от миналата година ще разполагат общо с петдесет милиона тона за изхранване на градското население.

Президентът отново се обърна към Бенсън.

— Боб, колко зърно е необходимо за милионите граждани?

— Господин президент, най-лошата година за руснаците беше 1977 г., през която ни скроиха „тарикатския номер“. Тогава реколтата им възлизаше на сто деветдесет и четири милиона тона. Наложи им се да купят от нас двайсет милиона тона. Стегнаха коланите докрай, но още по онова време се принудиха да отделят за градовете седемдесет милиона тона. Днес градското население нарасна неимоверно. Държавата ще трябва да изкупи поне осемдесет и пет милиона тона зърно.

— Значи, дори ако използват изцяло държавния си резерв, пак ще са им нужни още трийсет-трийсет и пет милиона тона — рече Матюс.

— Точно така, господин президент — намеси се Поклевски. — А може и повече! Ние и канадците сме единствените, които разполагаме с такива количества за продан. Прав ли съм, доктор Флечър?

Представителят на Министерството на земеделието кимна утвърдително.

— В Северна Америка тази година реколтата ще е много добра. Общо с Канада ще имаме около петдесет милиона тона излишъци.

Няколко минути по-късно президентът благодари на доктор Флечър и той напусна съвещанието. Останалите в Овалния кабинет подновиха разговора. Поклевски настоя на своето:

— Господин президент, този път трябва да действаме. Да поставим условия!

— Знам позицията ти по този въпрос, Стан — отвърна му президентът. — Миналия път тя не ни доведе до никъде. Не желая да повтарям грешката, която допуснахме с приемането на поправката „Джексън“.

И тримата присъстващи мъже не обичаха да си припомнят този закон, гласуван през 1974 година, според който американците прекратяваха отпускането на Съветския съюз на търговски кредити за закупуване на технологии и промишлени стоки, докато руснаците не преразгледат своята позиция по въпроса за емигрирането на евреи от СССР в Израел. Брежнев и неговото Политбюро не се поддадоха на натиска. Напротив, съветските власти устроиха няколко антисемитски съдебни процеса с пропагандна цел, след което получиха необходимите им кредити от Великобритания, Германия и Япония.

„Когато изнудваш, трябва да си сигурен, че единствено ти притежаваш нещо, без което жертвата ти не може да съществува“ — бе отбелязал навремето по повод въпросната поправка сър Найджъл Ървин в разговор с Боб Бенсън.

Шефът на ЦРУ бе преразказал тази поука на Поклевски и сега той я използва, като пропусна само думата „изнудване“.

— Господин президент — рече полякът, — този път няма откъде да вземат пшеница освен от нас. Нашите излишъци се превръщат от стока в стратегическо оръжие, което се равнява по мощ на десет ескадрили бомбардировачи с ядрени бомби. Бихте ли продали дори един такъв самолет на руснаците? Сега е моментът да приложите закона „Шанън“.

След „големия тарикатски номер“ през 1977 година правителството изготви и в края на 1980-а най-сетне успя да прокара през Конгреса закона „Шанън“, според който федералното правителство има право, когато сметне за необходимо, да изкупи всички излишъци от зърно на вътрешния пазар по средни цени, валидни в деня на прилагането на закона.