През цялото това време Съветският съюз ще призовава в ООН за прекратяване на огъня и ще твърди, че става дума за ограничен, ответен удар, последвал опит на Западна Германия да анексира със сила ГДР — версия, на която европейската левица лесно ще повярва и ще подкрепи действията на съветското ръководство.
— Как ще реагират Съединените щати? — обади се Петров.
Керенски погледна раздразнено. Вече четеше деветдесет минути и никой не бе дръзнал да го прекъсне.
— Възможна е употребата на тактически ядрени оръжия в Централноевропейския театър на военните действия — продължи маршалът. — Но пораженията ще засегнат предимно двете Германии и Полша, Съветският съюз няма да пострада. Благодарение на проявената от вашингтонските управници слабост, в момента в Европа няма разположени ракети „Круз“, нито неутронно оръжие. Предполагаемите загуби от наша страна ще възлязат максимум на сто-двеста хиляди души. Нисък процент, като се има предвид, че в операцията ще вземат участие около два милиона войници.
— Колко време ще трае операцията? — попита Иваненко.
— Челните отряди ще стигнат до френските пристанища на Ламанша сто часа след преминаването на Елба. После ще прекратим огъня. Останалото можем да довършим с мирни средства.
— Този кратък срок осъществим ли е? — попита Петрянов.
Този път се намеси Рудин.
— Да, да. Напълно е осъществим — потвърди той кротко.
Вишнаев го изгледа с подозрение.
— Аз така и не получих отговор на въпроса си — изтъкна Петров. — Какво ще направят американците? Нямам предвид тактическите им ядрени оръжия, а стратегическите — междуконтиненталните балистични ракети, бомбардировачите, подводниците…
Всички очи се обърнаха към Вишнаев. Той отново стана.
— В спокоен тон ще обясним на американския президент следните три пункта. Първо: Съветският съюз никога няма да използва пръв термоядрено оръжие срещу САЩ. Второ: ако тристата хиляди американски войници, разположени в Европа, ни дадат отпор, те ще бъдат пометени, наравно със своите европейски съюзници. Трето: ако Съединените щати използват балистичните си ракети срещу нас, стоте им най-големи града ще бъдат унищожени. Другари, президентът Матюс няма да даде Ню Йорк за упадъчния Париж, нито би пожертвувал Лос Анджелис за Франкфурт. Ответен ядрен удар от страна на американците няма да има!
Възцари се напрегната тишина. Всички премисляха чутото. Огромните запаси от храни и стоки на Западна Европа. След няколко години — безкръвно завземане на Италия, Испания и Португалия, Австрия, Гърция и Югославия. Пълна изолация на Великобритания, която ще отстои само на четиридесет километра от брега на Съветския съюз. И всичко това, без да бъде даден нито един изстрел в арабските страни и в останалите страни от Третия свят.
— Планът е добър — каза най-сетне Рудин, — но е основан върху една презумпция: че САЩ няма да използват ядрената си мощ срещу ни, ако им обещаем да не ги закачаме. Бих искал да чуя дали другарят Вишнаев разполага с някакви сигурни факти в подкрепа на това предположение, или просто са надява нещата да се развият според неговите представи?
— Твърдението ми не е плод на надежда, а на реална преценка. Както всички капиталисти и буржоазни националисти, американците ще помислят първо за себе си. Те всъщност са хартиени тигри — слаби и нерешителни. При заплаха за собствения им живот ще се проявят като страхливци.
— Наистина ли са такива, каквито ги описвате?… — рече Рудин. — Другари, да обобщим казаното дотук. Сценарият на другаря Вишнаев е напълно реалистичен, но е изграден върху една надежда, прощавайте — върху преценката, че американците няма да нанесат върху нас ядрен удар. Ако и преди е бил убеден в това, защо досега не е осъществил плана и не е освободил от империалистическия гнет пролетариата на Западна Европа? Напоследък в международната обстановка не е настъпила съществена промяна, която да потвърждава оценката на другаря Вишнаев. Нито той, нито другарят маршал са се срещали с американското ръководство. Те дори не са посещавали западни страни. Аз не съм съгласен с тяхното предложение. Да чуем мнението на другаря Риков.
Възрастният министър на външните работи беше силно пребледнял.
— Думите на другаря Вишнаев ми намирисват на хрушчовизъм! Така разсъждаваше Никита Сергеевич по време на карибската криза! Аз от трийсет години се занимавам с международни отношения. Нашите посланици докладват на мен, а не на другаря Вишнаев. Те до един са уверени, че в подобна ситуация американският президент ще нанесе термоядрен удар по Съветския съюз. На същото мнение са и абсолютно всички специалисти от министерството. Тук не става дума за жертване на определени градове. Ако ни оставят да завладеем Европа, те ще престанат да бъдат световна суперсила. Ще ни унищожат, преди да сме завзели територията на западноевропейските им съюзници.