— И коя е тя?
— Майка му.
Дрейк се замисли над тази информация.
— Трудно е да повярваш, че хора като него също са ги раждали майки — каза той. — Трябва дълго да наблюдавате жилището й, докато той я посети.
Лазарев поклати глава отрицателно.
— Тя ще ни послужи за примамка — рече той и обясни замисъла си.
Дрейк се впечатли от мащаба на плана.
Преди да дойде в Украйна, той си бе представял в най-различни варианти удара, който искаше да нанесе по Кремъл, но никога не бе помислял да ликвидира шефа на КГБ. Убийството на такъв човек щеше да засегне върха на властта и да нашари с тънки като паяжини пукнатини всичките й структури.
— Може и да успеем — каза той след малко.
„Ако Иваненко бъде убит, Москва веднага ще потули случая. Но ако изтече информация, въздействието върху хората, особено в Украйна, ще бъде огромно“ — помисли си Дрейк.
— Убийството може да подтикне населението към масови вълнения — добави той.
Лазарев кимна. Явно двамата с приятеля му Мишкин добре бяха обмислили плана.
— Да — съгласи се евреинът.
— Какво ще ви е нужно, за да осъществите замисъла? — попита го Дрейк.
Лазарев му каза.
— Всичко това мога да осигуря на Запад — рече англо-украинецът, — но как да го внесем в Украйна?
— През Одеса — намеси се в разговора Мишкин. — Аз съм работил там в доковете. Пристанищните власти и митничарите са напълно корумпирани. Черноборсаджийството процъфтява. Всички моряци от Запада внасят дънки и турски кожени якета за продан. Там можем да се срещнем с теб. Одеса е украински град и за да стигнем до него, няма да ни е необходимо специално разрешение от властите.
Преди да се разделят, тримата обсъдиха всички детайли на плана.
Дрейк ще осигури необходимото оборудване и ще пристигне в Одеса с кораб. Ще предизвести Мишкин и Лазарев за пристигането си в писмо с невинен текст, пуснато на територията на СССР. Решиха мястото на срещата в Одеса да е едно кафене, което Мишкин помнеше от юношеските си години, когато бе работил в този пристанищен град.
— Има още две неща, за които трябва да се разберем — каза Дрейк. — Когато осъществим плана изключително важно е това да се разчуе из целия свят. Гласността е почти толкова важна, колкото и самото убийство. Вие лично трябва да съобщите на световната общественост за извършената акция. Единствено вие ще знаете подробностите, които ще убедят света, че говорите истината. Но това означава че ще трябва да избягате на Запад.
— Разбира се — съгласи се Лазарев. — И двамата се опитахме да емигрираме в Израел, но властите не ни разрешиха, също както на бащите ни. Този път ще се махнем оттук. Със или без разрешение. Щом изпълним плана, трябва да се доберем до Израел. Само там ще бъдем в безопасност. Когато стигнем израелска земя, ще кажем на света, какво сме сторили и ще дискредитираме онези копелета от Кремъл и от КГБ в очите на собствения им народ.
— Освен това, ако бягството ви се провали, ще трябва да ми изпратите пощенска картичка с кодиран текст, за да разглася аз за успеха на акцията.
Разбраха се в случай, че Мишкин и Лазарев са възпрепятствани, някой от двамата да изпрати такава картичка от Лвов до една лондонска поща „до поискване“.
Дрейк запамети всички подробности и се присъедини към туристическата си група.
Два дена по-късно той вече бе в Лондон.
Първото нещо, което стори след пристигането си, бе да си купи справочник за ръчно огнестрелно оръжие. После изпрати телеграма на един приятел в Канада, най-добрия от подбраните от Дрейк емигранти, който споделяше изцяло неговата омраза към врага. Когато свърши тези две задачи, Дрейк се зае с подготовката на акцията за набиране на средства. Всъщност той просто възнамеряваше да обере една банка.
Ако тръгнете с кола по „Кутузовски проспект“ на югоизток и в края му завиете надясно по „Рубльовское шосе“, след двайсетина километра ще стигнете до малкото село Успенское — центъра на виладжийския район на Москва. Сред вековните борови гори в околностите на Успенское са разположени селцата Усово и Жуковка, където се намират вилите на съветския елит. На другия бряг на Москва река, точно срещу Успенское, има плаж, който през лятото посещават недотам привилегированите, но все пак заможни (щом притежават коли) жители на столицата.