Докато я караше към центъра на Стокхолм, той я разпита за дома им в Алесунд и за това как са двете им деца. Малко по на юг в небето мина самолет на Британските аеролинии, който се движеше по въздушното трасе Москва — Лондон. Тор Ларсен не го забеляза нито пък полетът го интересуваше.
Семейство Ларсен бяха поканени на вечеря в прочутата винарна „Аурора“, заведение, разположено под земята в избата на един средновековен дворец в старинната част на Стокхолм. Слязоха по тесните стълби, в подножието на които ги чакаше съдържателят Леонард.
— Господин Венерстрьом ви очаква — каза той и ги отведе в една от заличките за специални гости. Неизмазаните тухлени стени на помещението бяха иззидани преди петстотин години. На тежката дъбова маса бяха поставени свещници от ковано желязо. Когато двамата влязоха, Харалд Венерстрьом стана, прегърна Лиза и стисна ръката на мъжа й.
Харалд Венерстрьом, или Хари, както го наричаха неговите приятели, беше нещо като легенда в скандинавското корабоплаване. Той беше седемдесет и пет годишен, побелял, с набръчкано лице и рунтави вежди. След Втората световна война Венерстрьом бе наследил от баща си шест малки товарни кораба. За трийсет и пет години бе успял да създаде най-големия независим частен танкерен флот в света, като се изключат няколкото гръцки и хонконгски. „Нордиа лайн“ бе негова рожба. През петдесетте години собственикът й премина от сухотоварни кораби на танкери, като инвестира много пари в строежа на тези морски цистерни, защото предвиди петролния бум през шейсетте години. През целия му дълъг живот неговата интуиция никога не го беше излъгала.
Докато вечеряха, Венерстрьом ги разпита за децата и не говори по служебни въпроси. Неговата съпруга, с която бяха женени в продължение на четиридесет години, бе починала преди четири години. Деца нямаха. Но ако имаше син, Венерстрьом би желал той да прилича на едрия норвежец, седнал срещу него на масата — един истински моряк. Старецът много обичаше и Лиза.
Накиснатата в саламура с копър сьомга беше превъзходна. Печената патица от солените блата край Стокхолм бе сочна и крехка. Когато привършиха с виното и Венерстрьом направи кисела физиономия над конячената си чаша, пълна с вода („Проклетите доктори не ми разрешават нито глътка концентрат!“), дойде време да поговорят делово.
— Тор — започна старецът, — преди три години, през 1979 г., предвидих три неща. Първо, че до края на 1982 година солидарността между страните, членки на ОПЕК, ще се разпадне. Второ, че водената от американския президент политика за ограничаване на използването на петролни енергоизточници дотогава също ще претърпи неуспех. Трето, че Съветският съюз ще се превърне от износител във вносител на нефт. Всички ми казаха, че съм бил изкуфял, но излезнах прав.
Тор Ларсен кимна. През 1973 година създаването на ОПЕК, Организацията на страните-износителки на петрол, бе довело до четворно увеличаване на цените на нефта. Западните страни едва не рухнаха икономически. Използването на танкери замря и в продължение на седем години стотици от тях гниеха в доковете, причинявайки огромни загуби на своите собственици. Кой би могъл да предрече, че от 1979 до 1982 година в света ще се случат такива събития като разединението между отделните страни-членки на ОПЕК, като ислямската революция в Иран, упадъка на Нигерия или стремежа на някои страни-производителки на петрол, да продават нефта си на каквито и да е цени, за да си набавят оръжия, необходими за осъществяване на агресивните им намерения. В средата на седемдесетте никой не предполагаше, че потреблението на петролни продукти в САЩ ще продължи да се увеличава с невероятни темпове. Причина за това нарастване бе твърдото убеждение на средния американец, че Господ е дал единствено на него правото да си живее комфортно и да опустошава земните богатства на цялата планета. Съветската нефтодобивна и нефтопреработвателна промишленост съвсем закрета с остарелите си технологии и производството в този отрасъл спадна неимоверно. СССР отново започна да внася петрол. Тези три фактора обусловиха танкерния бум, започващ сега, през лятото на 1982 година.
— Както знаеш — продължи Венерстрьом, — миналия септември подписах договор с японците за построяването на супертанкер. Всички от бранша ме сметнаха за луд. Половината ми кораби стоят без работа в пристанище Стромстад, а аз поръчвам нов. Но, уверявам те, не съм се смахнал. Чувал ли си за фирмата „Ийст Шор Ойл“?
Ларсен отново кимна.
Преди десет години това беше малка нефтена компания от Луизиана. Тогава я купи предприемчивият бизнесмен Клинт Блейк. За едно десетилетие тя толкова се бе разраснала, че можеше да се мери с картелите от Голямата седморка — колосите в световния бизнес с нефт.