— Догодина напролет Клинт Блейк ще нахлуе в Европа. Тук пазарът е труден и пренаселен, но той смята, че ще успее да се пребори. Възнамерява да построи няколко хиляди бензиностанции по европейските магистрали, в които ще продава своя собствена марка бензин и нафта. За това ще му е необходим голям танкерен тонаж. Аз мога да му го дам. Ще сключим седемгодишен договор за доставка на нефт от Близкия изток до Западна Европа. Блейк строи своя рафинерия в Ротердам, редом с рафинериите на „Есо“, на „Мобил“ и на „Шеврон“. Новият ми танкер ще е огромен, ултрамодерно оборудван и скъп, но при този договор ще се изплати за пет години. Ще извършва пет-шест курса годишно от Арабския залив до Ротердам. Това ще е най-големият и най-красивият ми танкер. Той ще е моят флагмански кораб, моят паметник. Ти ще си негов капитан.
Тор Ларсен не каза нищо. Лиза се пресегна, сложи дланта си върху ръката му и леко я стисна. Допреди две години норвежецът Ларсен не би могъл да е капитан на кораб, плаващ под шведски флаг. Но предната година бе подписан Готенбургският договор, за което до голяма степен бе спомогнал самият Венерстрьом. Сега вече шведските собственици на кораби можеха да правят постъпки пред правителството за присвояване на почетно шведско гражданство на граждани от другите скандинавски страни, кандидатстващи за капитани на шведски кораби. Венерстрьом бе уредил въпроса с Ларсен по този начин.
Сервираха кафето.
— Възложих изграждането на танкера на корабостроителницата „Ишикаваджима-Харима“ — каза старецът. — Те притежават най-големия сух док в света.
И двамата мъже добре знаеха, че времената, когато корабите се строяха на хелинги, отдавна отминаха. Съвременните гигантски съдове се изграждат в огромни сухи докове, които се запълват с вода през специални шлюзи и така корабът се спуска в морето „на място“.
— На четвърти ноември японците започнаха градежа. Положиха кила на тридесети януари. Идния първи ноември ще я спуснем на вода, ще направим техническите проби и на втори февруари догодина танкерът ще е готов да отплава. Ти ще си на мостика, Тор.
— Благодаря ти — рече Ларсен. — Как ще го наречеш?
— Помниш ли сагите? Ще му дам име, което да умилостиви Ниорн, бога на морето — тихо му отвърна Венерстрьом.
Той бе вдигнал чашата си и гледаше през стъклото пламъците на свещите.
— Ниорн е повелител на огъня и на водата — най-големите врагове на всеки капитан на танкер.
Светлината на пламъка се отрази от повърхността на водата в тумбестата чаша и проблесна в очите на стареца, също както през 1942 година, когато Венерстрьом седеше в спасителната лодка и безпомощно гледаше горящия танкер и хората от своя екипаж, които се пържеха в лумналото петролно петно. Това бе първият му курс като капитан.
Тор Ларсен изгледа своя шеф и наставник. Съмняваше се, че старецът вярва в митичните божества. Като всяка жена Лиза бе по-проницателна от него и разбра, че Венерстрьом говори искрено. Старецът излезе от унеса си, вдигна глава и с жест на нетърпение си наля чаша вино.
— Ще го кръстим на името на дъщерята на Ниорн, най-красивата богиня, Фрея.
Той вдигна чашата си.
— За „Фрея“!
Тримата отпиха.
Ларсен знаеше, че двата най-големи танкера в света са собственост на френския филиал на „Шел“. И „Беламия“, и „Батилус“ имаха товаровместимост по около петстотин хиляди тона.
— Колко суров нефт ще може да превозва „Фрея“? — попита той.
— А, да. Забравих да спомена за това — хитро се усмихна старият швед. — Около един милион тона.
Тор Ларсен чу как жена му хлъцна от смайване.
— Голям кораб — рече той най-сетне. — Доста голям.
— Светът не е виждал по-голям от него! — възторжено му отвърна Венерстрьом.
Два дена по-късно един джъмбо джет от Торонто кацна на летище Хийтроу в Лондон. Сред пътниците беше Азамат Крим, роден в Канада, син на емигрант, който, подобно на Ендрю Дрейк, бе приел английско име и сега се казваше Артър Криминс. Дрейк отдавна го беше набелязал като човек, който напълно споделя неговите собствени възгледи.
Посрещна го на летището и оттам го закара направо в апартамента си на „Бейзуотър Роуд“.
Азамат Крим беше кримски татарин. Нисък, мургав и къдрав. За разлика от бащата на Дрейк, през Втората световна война неговият се бе сражавал на страната на Червената армия. Верността му към Русия не му бе донесла нищо. След войната Сталин изсели целия му народ в азиатските съветски републики. Десетки хиляди кримски татари измряха по пътя в камионите за говеда, с които ги превозваха. Още толкова замръзнаха в ледовитите степи на Казахстан и Сибир.