Бенсън покани сър Найджъл да седне пред камината от бежов мрамор. През зимата директорът на ЦРУ обичаше да слуша пращенето на горящите цепеници, но август не е от най-студените месеци във Вашингтон. Климатичната инсталация беше вклкючена докрай. Бенсън дръпна един параван от оризова хартия, с което отдели холната част на кабинета си от служебната, където бе разположено огромното му бюро. Поръча кафе и когато двамата останаха сами, най-сетне попита:
— Какво те води при нас, Найджъл?
Сър Найджъл отпи от чашката си и се облегна назад в креслото.
— Сдобихме се с нов източник — спокойно каза той.
После говори десетина минути. Чак тогава директорът на ЦРУ го прекъсна:
— Искаш да кажеш, че е в Политбюро? В самото Политбюро?!
— Има достъп до стенограмите от заседанията на Политбюро — отвърна му англичанинът.
— Имаш ли нещо против да повикам Чип Алън и Бен Кан?
— Напротив, Боб. И без друго ще им разкажеш всичко. Така поне няма да повтарям цялата история.
Боб Бенсън стана, отиде до един телефон, поставен на ниска масичка, и се обади на секретарката си. После се загледа през прозореца към ширналата се под него зелена гора.
— Господи! — прошепна той.
Сър Найджъл Ървин нямаше нищо против двамата му стари познати да изслушат неговия разказ.
Всички разузнавателни служби се състоят от две направления: оперативно, което всъщност се занимава с придобиването на информация, и информационно, което я натрупва, съпоставя, анализира и прави прогнози.
И двете направления трябва да действат добре. Ако информацията не струва, колкото и да я анализираш, все глупости излизат. Ако аналитиците са калпави, информацията отива на вятъра. А ръководителите на държавите искат да знаят какво правят и какво възнамеряват да правят другите страни, били те вражески или приятелски. С днешните технически възможности не е трудно да се наблюдават действия, които се извършват в момента, но нито една спътникова камера не може да каже какви са намеренията на хората. В това отношение обработената от добри аналитици агентурна информация е незаменима.
След директора на ЦРУ, който в повечето случаи е политическа фигура, в йерархията на американското разузнаване има двама души: заместник-директорът по оперативните въпроси и заместник-директорът по информационно-аналитичната част. Подчинените на първия инспирират авторите на шпионски романи. Работата на служителите в информационно-аналитичните отдели е бавна, методична, често дори скучна, но изключително важна.
Двамата заместник-директори трябва да си имат пълно доверие и да работят съвместно по всички въпроси. Бенсън имаше късмет със своите заместници. Чип Алън беше типичен рус англосаксонец. Като млад бе играл с голям успех във футболния отбор на университета си. Заместник-директорът по информацията Бен Кан беше евреин, бивш шампион по шах. Двамата си пасваха идеално. След пет минути Алън и Кан се разположиха в креслата срещу Бенсън и Ървин. Нито директорът на ЦРУ се сети да им предложи кафе, нито пък те да си поръчат.
Шефът на британското разузнаване говори повече от час. Никой не го прекъсна. После тримата американци прочетоха материала, като час по час стрелкаха с погледи увитата в найлон ролка. В очите им проблясваше нещо като алчност. Когато Ървин свърши, настъпи тишина. Наруши я Чип Алън:
— Тоя „Славей“ удари Пенковски в земята!
— Сигурно ще искате да проверите достоверността — рече сър Найджъл.
Това ни най-малко нямаше да го засегне. Приятелството си е приятелство, но…
— Ние от десет дена само с това се занимаваме — продължи той. — Резултатите от анализа на гласовете напълно потвърждават самоличността на участниците в записания разговор. И вие знаете за чистката в съветското министерство на земеделието, освен това разполагате със снимките от вашите „Кондори“. Има и още нещо…
Той извади от чантата си второ найлоново пликче, в което бяха сложени няколко стръка млада пшеница.
— Един от нашите хора е наскубал това от една нива в околностите на Ленинград.
— Ще го дам за анализ в нашето министерство на земеделието — рече Бенсън. — Това ли е всичко, Найджъл?
— Всъщност… бих искал някои дребни неща…
— Казвай!
— Руснаците струпват много войски в Афганистан. Страх ни е да не нападнат Пакистан през проходите. Знаеш, че в този регион имаме съществени интереси. Дали бихте могли да погледнете с вашите „Кондори“…
— Готово! — без колебание му обеща Бенсън.
— Освен това разбрахме, че онзи съветски разузнавач, когото докарахте миналата седмица от Женева, знае доста неща за тяхната агентура в английските профсъюзи.