Пет минути по-късно тя му даде пачка тънки листа, които извади от чантата си, и тръгна през гората към колата си, паркирана на километър оттам.
Мънроу се скри в сянката на параклиса. Извади от джоба си ролка скоч, свали панталона си до коленете и залепи листата за бедрото си. Когато тръгна между дърветата, усещаше как те се трият в плата, но под грубите торбести съветски панталони това не личеше.
В апартамента си на спокойствие той препрочете материала десетина пъти. В четвъртък листата отпътуваха за Лондон в касетката, захваната с белезници към китката на куриера. Копието на стенограмата бе запечатана в плик от плътна хартия и бе адресирана лично до представителя на разузнаването във външно министерство.
Стъклените френски прозорци, които гледаха към розовата градина, бяха плътно затворени. Само бръмченето на климатичната инсталация нарушаваше тишината в Овалния кабинет. Приятните юнски дни бяха отминали. Вашингтон изгаряше в августовска жега.
От другата страна на сградата потни туристи се любуваха на популярната гледка на Белия дом откъм „Пенсилвания авеню“: официалния вход с колоните, държавния флаг на покрива и чакълестата овална алея. Никой от зяпачите не обръщаше внимание на невзрачната малка сграда, известна като „Западното крило“, в която президентът Матюс се съвещаваше със своите приближени.
Пред бюрото му бяха седнали Станислав Поклевски и Робърт Бенсън. Малко по встрани се бе настанил държавният секретар Дейвид Лорънс, бостънски адвокат, типичен представител на висшето съсловие от Източния бряг.
Президентът Матюс захлопна папката пред себе си.
Той отдавна бе запознат с английския превод на магнетофонния запис от заседанието на Политбюро. Сега тъкмо бе прочел оценката на своите експерти за материала.
— Боб, твоята прогноза за недостига на пшеницата се оказа много точна. Ти предположи, че на руснаците ще са им необходими още поне трийсет милиона тона зърно, а сега по всичко личи, че наесен ще им трябват петдесет-петдесет и пет тона — рече той. — Сигурен ли си, че записът е направен на заседание на Политбюро?
— Господин президент, подложихме го на най-щателна проверка. Гласовете са автентични, а в корените на насажденията наистина има голямо съдържание на „Линдан“. Няма съмнение, че в съветското министерство на земеделието се провежда чистка. Напълно сме сигурни в достоверността на информацията.
— Това е уникален случай. Трябва добре да обмислим нашите действия. Нямаме право да сгрешим! — каза президентът.
— Господин президент — обади се Поклевски. — Тук не става дума за недостиг. Руснаците са изправени пред опасността от масов глад.
Без да знае, той бе повторил думите, които Петров бе казал на Иваненко след първото заседание на Политбюро по въпроса за зърното.
Президентът Матюс кимна замислено.
— Всички знаем това, Стан. Въпросът е какво да предприемем.
— Нека си гладуват — отговори му полякът. — Това е най-голямата грешка на съветското ръководство, откакто през пролетта на 1941 година Сталин не повярва на предудрежденията на Запада, че Хитлер ще го нападне. Да се оправят, както знаят!
— Дейвид, ти какво ще кажеш?
Държавният секретар Дейвид Лорънс поклати глава в несъгласие. Противоречията между него и най-ревностния ястреб Поклевски бяха легендарни.
— Не съм съгласен, господин президент — каза той. — Първо, смятам, че не сме обмислили добре промените, които биха могли да настъпят в Съветския съюз, ако ги сполети това бедствие. Не приемам решението да ги оставим сами да се задушат от проблемите си за най-добро. Такъв развой на събитията би довел до съществени промени в световен мащаб.
— Какво е твоето мнение, Боб? — попита Матюс.
Директорът на ЦРУ бе потънал в мисли.
— Все още разполагаме с много време. Руснаците знаят, че преди един месец вие приложихте закона „Шанън“. Добре осъзнават, че ако искат да купят пшеница, трябва да се обърнат лично към вас, господин президент. Съгласен съм с държавния секретар, че сме длъжни да се занимаем по-сериозно с въпроса за последствията от един евентуален глад. Нищо не пречи отсега да започнем да отделяме повече сили и средства на този проблем. Рано или късно Кремъл трябва да открие картите. Ние печелим при всички случаи. Известно ни е колко са закъсали, но те не подозират, че сме така добре информирани. Разполагаме с пробите от пшеницата, със снимките, направени от „Кондорите“, и със сведенията на „Славея“. Руснаците нямат шанс. Държим ги в ръцете си. След като всичките козове са у нас, защо да бързаме и отсега да взимаме решение как да ги изиграем?