Час по-късно двамата се разбраха. Срещу пет хиляди долара капитанът се съгласи да вземе на борда Дрейк, който да помага на матросите по време на курса.
— Отплаваме на тридесети — рече морският вълк. — В Одеса ще пристигнем на девети или на десети. В шест вечерта на тридесети ела на пристана. Изчакай, докато не си тръгне помощник-корабният агент, и се качи на борда малко преди да дойдат митничарите.
Четири часа по-късно Дрейк се обади по телефона в Лондон на Азамат Крим и му каза на коя дата Мишкин и Лазарев да бъдат в Одеса.
На двадесети същия месец президентът Матюс получи отговора на Максим Рудин. И той пристигна под формата на лично писмо. Рудин беше съгласен срещата между Риков и Лорънс да се състои на двадесет и четвърти в Ирландия.
Президентът Матюс остави писмото на бюрото си.
— Не иска да губи време — отбеляза той.
— Той няма време за губене — отвърна му държавният секретар. — Всичко е готово. Изпратил съм двама от моите хора в Дъблин да проверят как върви подготовката. Нашият посланик в Дъблин утре ще се срещне със съветския си колега, за да обсъдят подробностите.
— Действай, Дейвид, ти си знаеш работата — рече американският президент.
Задачата на Азамат Крим бе да пусне писмо или пощенска картичка на Мишкин от територията на Съветския съюз. Писмото трябваше да е написано на руски, с руски печати и руски марки. Но Крим нямаше време да чака съветска виза, което понякога отнемаше месец. С помощта на Дрейк той намери изход.
Преди 1980 година главното московско летище „Шереметиево“ бе малко и неугледно. Но заради олимпийските игри съветското правителство бе поръчало на негово място да бъде построен голям модерен летищен комплекс. Дрейк бе проучил детайлно този обект.
Летището разполагаше с всякакви удобства. От него излитаха всички самолети, пътуващи по международни линии. Както и самолетите, обслужващи по-далечните вътрешни линии. Навред в салоните му имаше надписи, възхваляващи постиженията на съветските технологии. Но никъде не пишеше, че летището е построено от немска фирма, защото никоя съветска не би го завършила в срок и качествено. Германците получиха добри пари за работата си, но договорът с тях съдържаше клаузи за строги наказателни неустойки, в случай че не изпълнят поръчката в срок — преди започването на игрите. Затова германците решиха да използват възможно най-малко руски материали. В крайна сметка използваха само два: пясък и вода. Всичко останало донесоха от Германия, за да си нямат проблеми с доставките.
В голямата чакалня за излитащи и транзитни пътници имаше пощенски кутии, поставени за хората, сетили се в последния момент да изпратят картичка от Москва. КГБ проверява всички писма, пратки, телекси и телефонни разговори, излизащи извън територията на Съветския съюз. Това е огромна работа, но така или иначе тя се извършва. Новите чакални на „Шереметиево“ са общи за далечните полети в пределите на СССР и за международните линии.
Крим си купи съветска пощенска картичка от бюрото на „Аерофлот“ в Лондон. Съвременни съветски пощенски марки свободно се продаваха в „Стенли Гибънс“, най-големия филателистки магазин в английската столица. На картичката, изобразяваща самолет „Ту 144“, пишеше на руски:
„Заминавам с няколко колеги от института на експедиция в Хабаровск. Много е вълнуващо! Едва не забравих да ти пиша. Отсега ти желая всичко най-хубаво за предстоящия ти рожден ден на десети! Братовчед ти Иван.“
Самолетите до далечния сибирски град Хабаровск излитаха от летище „Шереметиево“.
Картичката бе адресирана до Давид Мишкин в Лвов.
Азамат Крим взе самолет на „Аерофлот“ от Лондон до Москва. Там се прекачи на друг полет до летище „Нарита“ в Токио. Наложи се да почака два часа в транзитния салон на „Шереметиево“. Пусна картичката и отпътува за Япония. Там се качи на „Джапан Еър“ и отлетя за Лондон.
Картичката попадна в ръцете на шереметиевското отделение на КГБ за проверка на кореспонденцията. Служителката реши, че тя е изпратена от руснак на братовчед му, който живее в Украйна, и я пропусна. След три дена картичката пристигна в Лвов.
Докато измореният от смяната на часовите пояси и от дългите полети кримски татарин летеше към Лондон, малък самолет на норвежката авиокомпания „Браатенс“, която обслужва предимно вътрешни линии, направи плавен завой над рибарското градче Алесунд и започна да се спуска към местното летище, разположено на голям равен остров в средата на заливчето. Тор Ларсен погледна надолу през илюминатора и се развълнува. Винаги, когато се връщаше у дома при хората, сред които бе израсъл, той изпитваше вълнение.