Капитан Ларсен се бе появил на този свят през 1935 година в къщата на един рибар, която се намираше в старинния квартал Бухолмен. Тази част от града отдавна бе разрушена, за да даде път на новата магистрала. Преди войната Бухолмен бе рибарски квартал от дървени къщурки, боядисани в сиво, синьо и охра. Повечето къщи имаха тесен дълъг заден двор, който стигаше до брега. Както повечето рибари, и баща му имаше неголяма лодка, която вечер завързваше за собственото си дървено и вечно скърцащо пристанче. Ларсен добре помнеше миризмите на своето детство. Миризми на катран, смола, боя, сол и риба.
Като малък той обичаше да седи на татковия си пристан, да гледа големите кораби, които плаваха към Сторнеская, и да мечтае, че и той някой ден ще посети далечни градове отвъд морето. Когато стана на седем години, вече можеше сам да стига е малка лодка до отдалечения на неколкостотин метра отсрещен бряг на фиорда, там, където високият хълм Сула хвърляше сянка върху гладката водна повърхност.
— От това момче ще излезе моряк — гордо казваше баща му, докато го наблюдаваше от брега. — Не рибар като мен, а истински моряк!
Когато едрите, облечени със сиви шинели и обути в тежки ботуши, мъже, наречени германци, дойдоха в Алесунд, малкият Тор тъкмо бе навършил пет години. Но чак на седемгодишна възраст разбра какво означава войната. Беше лято и баща му го бе взел със себе си на риболов. Моторницата на татко му, заедно с цялата рибарска флотилия на градчето, навлезе навътре в открито море. Охраняваше ги германски торпеден катер. През нощта Тор се събуди от приглушени мъжки гласове. На запад разпозна силуета на английски боен кораб.
До тяхната моторница се поклащаше лодка с гребла. Пред смаяния поглед на детето баща му размести касите с херинга и изпод тях излезе млад мъж с изморен вид. Качи се на лодката и тя изчезна в тъмнината. Поредният радист от съпротивата заминаваше в Англия на обучение. Малкият Тор се закле пред баща си, че никому няма да каже за това, на което бе станал свидетел. Седмица по-късно в Алесунд се чуха изстрели. Майка му шепнешком му каза да се моли за спасението на душата на убития директор на училището.
Когато стана на четиринайсет години, Тор започна да расте толкова бързо, че майка му не смогваше да му отпуска дрехите. По това време той стана запален радиолюбител и две години по-късно сам си направи приемател и предавател. Баща му гледаше устройството с удивление. По Коледа на 1951 година шестнайсетгодишният Тор улови сигнал „SOS“, излъчван от кораба „Флаинг Ентърпрайз“, който се бореше с бурята, силно наклонен от изместения си товар.
В продължение на шестнайсет дни целият свят и младежът от малкото норвежко градче следяха със затаен дъх одисеята на „Флаинг Ентърпрайз“ и слушаха по ефира как американският капитан от датски произход Кнут Карлсен отказва да напусне потъващия си кораб и се опитва да го придвижи на изток, към брега на Южна Англия. В таванското помещение Тор седеше часове наред със слушалки на ушите, гледаше през прозорчето към необятния океан и стискаше палци на смелия капитан. На десети януари 1952 година „Флаинг Ентърпрайз“ потъна само на петдесет и седем мили от пристанище Фалмут.
Тор Ларсен чу как корабът потъна и разбра от разговорите в ефира, че капитанът е спасен. После свали слушалките и слезе долу при родителите си.
— Реших какъв искам да стана — заяви им той. — Капитан далечно плаване.
След месец той постъпи в търговския флот.
Самолетът се приземи и спря пред малкото китно летище, до което имаше красиво езерце с диви гъски. Пред сградата чакаха съпругата на Ларсен Лиза, шестнайсетгодишната му дъщеря Кристина и четиринайсетгодишният му син Курт. Докато пътуваха с колата към пристана на ферибота, децата не спряха да дърдорят. Продължиха да чуруликат от задната седалка и през целия път до голямата къща на семейство Ларсен в престижния квартал Богнесет.
Тор бе щастлив, че отново е в къщи. Възнамеряваше да вземе Курт на риболов из фиорда Боргунд. Там, където неговият баща го бе водил навремето. Щяха да обиколят с малката яхта красивите, покрити със зеленина острови в залива и да се порадват на последните дни на лятото. Господин Венерстрьом му бе дал три седмици отпуск, след което Тор трябваше да замине за Япония и през февруари да застане на мостика на най-големия кораб в света. Доста път бе изминал потомъкът на викингите Тор Ларсен от схлупената дървена къщурка в Бухолмен до капитанството на супертанкера. Но Алесунд завинаги щеше да си остане негов дом.
През нощта на двадесет и трети септември един самолет „Груман Гълфстрийм“ с опознавателни знаци на голяма частна корпорация излетя от военновъздушната база „Андрюс“ и взе курс през Атлантика към летище „Шанън“ в Ирландия. Самолетът бе снабден с допълнителни резервоари, за да не се налага да зарежда гориво по пътя. Пред ирландските авиодиспечери полетът бе обявен като частен чартър. Когато „Гълфстрийм“ кацна на летище „Шанън“, той бе насочен да изрулира встрани от международния терминал. Моторите заглъхнаха и самолетът бе обкръжен от пет черни лимузини със спуснати перденца.