— Корабът ми отплава утре вечер — каза Дрейк. — Ще трябва да изнеса пушката сутринта.
— По дяволите! — рече Мишкин. — На дневна светлина е много опасно! Давид, ти познаваш по-добре района на пристанището. Къде да стане предаването?
Лазарев се замисли.
— Има една малка уличка между двете работилници за ремонт на кранове — каза той и описа местонахождението на работилниците.
— Уличката е къса и единият й край е задънен от калкана на трета сграда. Отвореният й край гледа към морето. Ти ще влезеш оттам точно в единадесет часа. Аз ще тръгна срещу теб. Ако има други минувачи, ще ме подминеш, ще свиеш зад ъгъла на работилницата, ще я обиколиш и пак ще опитаме. Когато се убедим, че никой не ни гледа, ще взема от теб пушката.
— В какво ще я носиш? — попита Мишкин.
— Ще я увия в едно кожено яке и ще го мушна в сака. Разглобена на части, тя е не по-дълга от седемдесет сантиметра.
— Да изчезваме! — рече Лазарев. — Идва някой!
Когато Дрейк се върна в пристанището, на смяна бе непознат митничар, който провери багажа и джобовете му, но не откри нищо нередно. На следващата сутрин Дрейк помоли капитана да го пусне извънредно на брега, за да се видел още веднъж с годеницата си. Танос го освободи от задълженията му на борда и му разреши да отиде в града. В бараката митничарят, който явно бе в лошо настроение, неочаквано накара Дрейк да си обърне джобовете. Англичанинът остави сака си на пода и се подчини. Митничарят насочи обвиняващо пръст към Дрейк и конфискува четирите десетдоларови банкноти, които изпаднаха от джоба на панталона му. Сакът не предизвика интерес у властите. Очевидно кожените якета бяха допустима контрабанда, а доларите — не.
Уличката беше пуста. Само Мишкин и Лазарев идваха от другия й край. Мишкин гледаше бдително дали някой няма да се появи зад гърба на Дрейк. Когато тримата се разминаваха, той каза: „Хайде!“ и Дрейк прехвърли сака на рамото на Лазарев.
— Успех! — пожела им англо-украинецът. — Ще се видим в Израел.
Сър Найджъл Ървин членуваше в три клуба в лондонския Уест Енд, но за вечерята с Бари Фърндейл и Адам Мънроу той избра „Брукс“. По стара традиция оставиха служебните въпроси за накрая. Когато привършиха с яденето, тримата излязоха от салона за хранене и се разположиха в пушалнята. Сър Найджъл предварително бе запазил любимия си кът с четирите огромни кожени кресла, разположени до прозореца, който гледаше към улица „Сейнт Джеймс“. Мънроу си поръча коняк и вода, а Фърндейл и сър Найджъл — бутилка отлежал портвайн. Докато тримата си палеха пурите, се възцари тишина. От стените ги гледаха „Дилетантите“ — група лондонски бонвивани от осемнадесети век.
— И така, Адам, какво те тревожи? — най-сетне проговори сър Найджъл.
Мънроу стрелна с поглед съседната маса, където седяха и разговаряха двама високопоставени държавни чиновници. Ако проявяха любопитство, те биха могли да чуят разговора на разузнавачите. Сър Найджъл забеляза погледа.
— Освен ако не се разкрещим, никой няма да ни чуе — спокойно констатира той. — Джентълмените никога не подслушват чужди разговори.
Мънроу обмисли това твърдение.
— Но ние го правим — заключи той.
— Това е друго — каза Фърндейл. — На нас работата ни е такава.
— Добре — примири се Мънроу. — Искам да измъкна „Славея“.
Сър Найджъл се загледа във върха на пурата си.
— Така ли? Има ли някаква конкретна причина за това? — попита той.
— От една страна, напрежението — отговори му Мънроу. — Той е заменил откраднатата магнетофонна лента с празна. Вероятността някой да установи липсата го изнервя. Освен това непрекъснато нараства опасността той да бъде разкрит. Всеки път, когато „Славея“ взема и изнася стенограма от поредното заседание, рискът се увеличава. Знаем, че Максим Рудин се бори да остане на власт. Ако „Славея“ прояви невнимание или дори ако извади лош късмет, ще го хванат и ще използват разкриването му във вътрешните си борби.
— Адам, той е поел този риск, когато ни се е предложил — каза Фърндейл. — Всеки агент може да бъде разкрит. Пенковски също го хванаха.
— Точно това имам предвид — продължи Мънроу. — Когато бе разкрит, Пенковски вече бе изчерпал информационните си възможности. Кубинската криза бе свършила. Руснаците нямаше как да поправят нанесените им от Пенковски щети.