— Кога ще владеем Близкия изток?
— До няколко години. Най-късно до 1990 г. морските пътища и петролните находища ще са в нашата сфера на влияние. Пацифистките кампании, които организираме във Вашингтон и в Лондон, непрестанно се разрастват и дават резултат.
Рудин издиша тютюнев дим и загаси папиросата си в пепелника, който му подаде Миша.
— Няма да доживея да видя този триумф — каза той, — но вие двамата ще имате това щастие. До десет години Западът ще загине от недостиг на суровини, без да сме дали нито един изстрел. Длъжни сме да спрем Вишнаев, докато е време.
На четири километра югозападно от Кремъл, между два завоя на Москва-река, недалеч от стадион „Ленин“, се намира старинният манастир „Новодевичий“. Главната му порта гледа право към входа на централната „Безьозка“ — валутния магазин за хора с привилегии и за чужденци, който се намира на отсрещната страна на улицата.
В манастирските земи са разположени три езера и гробище. Гробището е достъпно за всички. Пазачът на входа му почти никога не спира хора, които носят цветя.
Адам Мънроу паркира колата си пред „Берьозка“, редом с другите автомобили, но чиито номера личеше, че принадлежат на привилегированите.
„Къде най-добре можеш да скриеш едно дърво? — казваше навремето инструкторът от разузнавателната школа, който преподаваше на курса на Мънроу. — В гората!
Къде да скрием песъчинка? На плажа. Винаги търсете естественото!“
Мънроу пресече улицата прекоси гробището с букет карамфили в ръка и намери Валентина на брега на едно от езерата. Беше краят на октомври и от степите духаше студен източен вятър. Небето бе покрито с тъмни облаци. Повърхността на водата се къдреше от поривите на вятъра.
— Поставих въпроса на началниците в Лондон — кротко й каза той. — Те смятат, че в момента е твърде рисковано да те измъкнем. Мислят, че ако сега те приберем, хората от КГБ ще открият празната лента и ще разберат каква информация си ни предала. Опасяват се, че ако това се случи, Политбюро ще изтегли делегацията си от преговорите в Ирландия и ще премине към изпълнение на плана на Вишнаев.
Валентина леко потрепери. Може би от хладния вятър, а може бе от страх при мисълта за това, какво биха могли да сторят нейните шефове. Адам я прегърна и я притисна към себе си.
— Сигурно са прави — тихо му отговори тя. — Сега Политбюро поне преговаря за храна и за мир, а не да готви война.
— Струва ми се, че групата на Рудин искрено желае да се разбере със Запада — каза Мънроу.
Валентина изсумтя с презрение.
— И те са като другите! — възрази тя. — Ако не бяха загазили, никога нямаше да седнат на масата за преговори.
— Но така или иначе са загазили — отвърна й Мънроу. — Въпросът с пшеницата трябва да се реши неотложно. Мисля, че светът все пак ще получи своя мирен договор.
— Ако това стане, значи си с струвало да върша всичко това — рече Валентина. — Не искам Саша да израсне в мизерия като мен, нито пък да живее с оръжие в ръка. А точно такова бъдеще се опитват да му отредят онези от Кремъл.
— Повярвай ми, скъпа, той ще отрасне на свобода, на Запад! — увери я Адам. — Тримата ще сме щастливи. Шефовете ми се съгласиха напролет да те изтеглят.
Тя го погледна с надежда.
— Напролет ли? О, Адам, кога ще дойде пролетта?!
— Преговорите не може да се протакат. Най-късно до април Кремъл трябва да получи зърното. Дотогава ще са изчерпани всички резерви. Когато се стигне до споразумение, дори още преди фактическото подписване на договора, двамата със Саша ще бъдете прехвърлени на Запад. А дотогава искам да рискуваш възможно най-малко. Ще ни даваш само информация със съществено значение за преговорите в Касълтаун.
— Ето, донесла съм ти нещо такова — каза Валентина и посочи чантата си, която бе преметнала през рамо. — От преди десет дена е. Има много технически термини, така че не разбрах точно за какво става дума, но е свързано с допустимото намаление на броя на подвижните установки с ракети СС-20.
Мънроу кимна.
Това са тактически ракети с ядрени бойни глави. Много са точни и са лесни за придвижване. Прикачени са върху верижни машини и са скрити под маскировъчни платнища в горите на Източна Европа.
Двадесет и четири часа по-късно материалът замина за Лондон.