В киевската болница майката на Иваненко бе обградена от служители на КГБ и продължи да получава ежедневно бележки от сина си.
Тримата зидари, които работеха на строежа на новата болнична сграда и имаха неблагоразумието да намерят ловната карабина и прибора за нощно виждане, бяха откарани заедно със семействата си в един лагер в Мордовия. Двама следователи от московската криминална милиция бяха изпратени в Киев, за да разследват инцидента. Придружаваше ги полковник Кукушкин, който им обясни, че някой е стрелял по движещата се кола на местен партиен функционер. Даде им куршума, изваден от рамото на телохранителя на Иваненко, и им каза, че шофьорът на местния функционер го е измъкнал от тапицерията на задната седалка. На двамата детективи бе заповядано да открият извършителите и да запазят разследването в пълна тайна. Работата на строежа бе спряна и сградата бе запечатана. На следователите бе предоставена всякаква лабораторна техника. Те можеха да поискат всичко, само не истината.
Докладът на доктор Майрън Флечър от Министерството на земеделието оправда и най-смелите надежди на членовете на специалната работна група към Съвета за национална сигурност, които два дена по-късно се бяха събрали в Овалния кабинет. Благоприятните климатични условия бяха осигурили рекордно висока реколта в Северна Америка. Дори след задоволяване на вътрешните пазари и износа за някои слаборазвити страни на САЩ и на Канада щяха да им останат шейсет милиона зърно в излишък.
— Господин президент, имаме нужното ни зърно! — каза Станислав Поклевски. — Можете да изкупите излишъците по цени от юли. Имайки предвид развоя на касълтаунските преговори, мисля, че Конгресът няма да ви се противопостави.
— Дано излезеш прав — отвърна му президентът Матюс. — Ако постигнем осезаемо съкращаване на стратегическите оръжия, ще си струва да понесем известни загуби при продажбата на зърно. А какво е положението със съветската реколта?
— Работим по въпроса — отговори Боб Бенсън. — „Кондорите“ ни кръжат над Съветския съюз. Аналитиците ни пресмятат какъв ще е урожаят район по район. След седмица ще имаме точен отговор. Смятам, че като съпоставим данните от спътниците с тези от наземните ни източници, ще съумеем да направим прогноза с точност до пет процента.
— Действай, Боб! — каза му президентът. — Искам час по-скоро да узная всичко. Включително и това, как ще реагират членовете на Политбюро, когато разберат точния обем на собствената си реколта. Необходимо ми е да съм наясно с техните силни и слаби места.
Украинците дълго ще помнят тази зима, през която КГБ и милицията организираха огромни хайки срещу всички, заподозрени в национализъм.
Двамата следователи, доведени от полковник Кукушкин, търпеливо разпитваха всички свидетели на инцидента, случил се с майката на Иваненко на улица „Свердлов“. Освен това те разглобиха на части колата, бутнала старицата, най-щателно изследваха карабината, прибора за нощно виждане и околностите на новата болнична постройка. През това време генерал Абрасов се зае с националистите.
В Киев, Тернопол, Лвов, Канев, Ровно, Житомир и Виница бяха задържани стотици хора. Местното КГБ, подпомогнато от московски сили, провеждаше безчет разпити. Масираните действия на органите за сигурност бяха обяснени с нарастващия брой хулигански прояви и нападения на граждани в Украйна, какъвто беше случаят с нападението на служител на КГБ, извършено през август в Тернопол. На някои от началниците на местното КГБ бе съобщено и за случая със стрелбата по автомобила на киевския партиен функционер, но нищо повече.
В Лвов Давид Лазарев и Лев Мишкин се разхождаха по заснежените улици на мръсния работнически квартал Левандивка. Това бе една от редките им срещи. И двамата бяха синове на лагерници и осъзнаваха, че скоро КГБ ще стигне и до тях. В личните им паспорти бе написана думичката „евреин“, както и в документите за самоличност на всичките три милиона техни сънародници, живеещи в СССР. В Съветския съюз от векове е прието, че евреите са виновни за всичко.
— Вчера изпратих картичка на Андрий Драч. Сега той знае, че сме осъществили първата част от плана. Как стоят нещата с теб? — попита Мишкин.
— Нормално — отвърна му Лазарев. — Може и да ни се размине.
— Не вярвам — каза Мишкин. — Трябва час по-скоро да се измъкнем оттук. Пристанищата са блокирани. Остава да бягаме със самолет. Ще разуча обстановката на летището. Ще се видим на същото място след седмица.