Специалистът от Министерството на земеделието вдигна рамене.
— Разполагаме с достатъчно фураж, господин президент. А техните търговски кораби само чакат от Москва, за да тръгнат към нашите пристанища. „Совфрахт“ предлага превоз на много ниски цени и всичките им кораби биха могли в момента да превозват товари, но руснаците нарочно са ги оставили на разположение в топлите черноморски пристанища и в тихоокеанските портове.
— Докога трябва да вземем решение по този въпрос? — попита Матюс.
— Най-късно до Нова година — отговори му Бенсън. — Ако разберат, че се очаква да получат фураж, няма да започнат да колят животните.
— Призовавам ви да не отстъпвате! — каза Поклевски. — До март ще изпаднат в пълно отчаяние!
— А отчаянието към какво ще ги тласне? Към разоръжаване, което да осигури мир на планетата поне за идните десет години, или към война? — попита риторично президентът. — Господа, до Коледа ще ви съобщя за решението си. За разлика от вас, аз трябва да се съобразявам с председателите на пет сенатски комисии: по отбраната, по външните работи, по търговията и по селското стопанство. И при това нямам право да им кажа за „Славея“, нали, Боб?
Шефът на ЦРУ поклати глава.
— Не, господин президент. Сенаторите имат прекалено много сътрудници. От Сената лесно би могла да изтече информация за „Славея“. А на този етап това би имало фатални последствия.
— Добре, разбрахме се. На Коледа ще ви кажа какво съм решил.
На петнадесети декември професор Иван Соколов стана и започна да чете предварително написаната декларация. Той започна с думите, че Съветският съюз като страна, последователна в стремежа си за постигане на мирно съжителство между държавите и стабилен мир в света…
Едуин Дж. Кембъл седеше срещу него от другата страна на масата и гледаше съветския си партньор със съчувствие. През двата месеца изтощителни преговори между двамата се бяха създали почти приятелски отношения, доколкото го позволяваха постовете и задълженията им. В почивките и прекъсванията всеки от двамата бе посещавал партньора си в работните помещения на „противниковата“ делегация. Когато Кембъл отидеше на гости при професора, на разговора винаги присъстваше по някой от руските експерти, очевидно служител на КГБ. Соколов се отпускаше пред Кембъл само „на американска територия“, където той идваше без придружители. Руснакът дори показа на партньора си снимки на своите внучета. Професорът бе добре възнаграден за верността си към режима, който бе изпратил десетки хиляди хора в лагери. Той притежаваше голям апартамент, вила, имаше служебна лимузина с шофьор и пазаруваше от специални магазини. С една дума, Соколов принадлежеше към всяващата страх у собствения си народ съветска върхушка. Но дори и хора като него имат внуци.
Кембъл слушаше речта на професора с все по-голямо учудване.
„Горкият старец — помисли си той. — Какво ли му коства това?“
Когато Соколов свърши, Едуин Кембъл стана, с формални фрази поблагодари от името на Съединените щати за направените предложения и помоли за прекъсване на заседанието, за да докладва на правителството си за тях.
След час той вече бе в американското посолство в Дъблин и предаваше по радиовръзката декларацията, направена от руснаците.
Няколко часа по-късно Дейвид Лорънс вдигна един от телефоните на бюрото си в своя кабинет в Държавния департамент и се обади на президента.
— Господин президент, преди шест часа в Ирландия Съветският съюз се е съгласил значително да намали броя на междуконтиненталните ракети, на конвенционалните въоръжения, както и на числения състав на войските, разположени покрай река Елба.
— Благодаря ти за добрата новина, Дейвид — каза Матюс. — Ти излезе прав. Мисля, че е време да им върнем жеста.
Разположената югозападно от Москва брезова гора, в която се намират дачите на съветската върхушка, се разпростира на площ не по-голяма от сто и петдесет квадратни километра. Съветските управници обичат да са винаги близо един до друг и да се държат взаимно под око. Ако човек тръгне по пътчетата в този район, на всеки километър ще среща високи железни порти, които водят към именията на големците. Наоколо не се вижда никаква охрана. Но само ако опита да прескочи оградата или портата, внезапно измежду дърветата ще изникнат пазачите от КГБ.
В центъра на този район се намира селото Жуковка. Край него са разположени двете вилни зони: „Министерската Жуковка“ и „Академическата Жуковка“. Във втората зона са вилите на привилегированите артисти, писатели, композитори и научни светила.
Отвъд реката е селището Усово, което се смята за още по-специално от Жуковка. Там, сред стотици декари — добре охранявана гора, се намират вилите на генералния секретар и на членовете на Политбюро.