От носа й започваше каюта, чийто покрив заемаше предната една трета от дължината й. Стълбичката водеше към четириместно спално помещение с малка тоалетна и газова готварска печка. Задната й част беше открита за стихиите, а под палубата си имаше мощен двигател, способен да я прекара през дивото Северно море до риболовните зони и обратно.
Крим и приятелят му потеглиха с нея от Остенд за Бланкенберг по-нагоре по белгийското крайбрежие и когато я завързаха на кея сред многото моторници и яхти, тя с нищо не привличаше вниманието. Пролетта винаги събираше тук тълпи от смели въдичари с техните лодки и въдици. Американецът предпочете да живее на борда и да си поиграе с двигателя. Крим се завърна в Брюксел, за да види, че Ендрю Дрейк е превърнал кухненската маса в тезгях и здраво се е заловил за работа.
За трети път, откакто бе предприела първото си плаване, „Фрея“ прекоси екватора и на 7 март навлезе в Мозамбиканския пролив, насочвайки се на юг-югозапад към нос Добра надежда. Корабът следваше 600-футовата изобата, с което си осигуряваше сто и осемдесет метра чист океан под кила. Този курс го отвеждаше към основните морски линии. Не бе виждал суша, откакто напусна Оманския залив, но следобед на 7-ми мина край Коморските острови в северната част на Мозамбиканския пролив. Екипажът, възползувайки се от лекия вятър и спокойното море, се шляеше по дългата четвърт миля предна палуба или се излежаваше край басейна на третата палуба. Докато корабът пореше зелената вода, моряците видяха откъм десния борд Големия коморски остров, върха на обраслата с гъсти гори планина, забулен в облаци, пушеците на подпалените храсталаци. С падането на нощта небето се скри зад сива мъгла, задуха силен вятър. Очакваше ги бурното море край нос Добра надежда и последният завой на север към Европа, която щеше да ги посрещне с „Добре дошли“.
На другия ден Москва официално отговори на предложението на президента на Съединените щати, приветства неговото съгласие със сроковете за подготвяне на договора и съгласието му, че ръководителите на делегациите от Касълтаун трябва отново да се съберат и да подготвят официалния договор, поддържайки непрекъсната връзка със своите правителства.
Значителна част от съветския търговски флот — Совфрахт — заедно с голям брой други кораби, вече чартирани от Съветския съюз, се бяха насочили по американска покана към крайбрежието на Северна Америка, за да се товарят със зърнени храни. В Москва започнаха да се получават първите съобщения, че на селските пазари се изкарват огромни количества месо. Те подсказваха, че се предприема масово изколване на добитъка дори в държавните и колхозните ферми, където то беше забранено. Последните запаси от фураж за добитъка и храни за хората бяха на изчерпване.
В частното послание до президента Матюс Максим Рудин изразяваше съжалението си, че поради влошаване на здравето си не ще е в състояние лично да подпише договора от името на Съветския съюз дори ако церемонията се състои в Москва; вместо това той предлагаше официално подписване от външните министри в Дъблин на 10 април.
Ветровете на Носа бяха адски; южноафриканското лято си беше отишло и есенните вихри идваха откъм Антарктида и се блъскаха във високото плато. На 12 март „Фрея“ се намираше в сърцето на Агуляското течение и цепеше зелените водни хълмове, тласкана от югозападния вятър, който шибаше левия й борд.
На палубата беше свиреп студ, но там нямаше жива душа. Зад двойните прозорци на мостика капитан Тор Ларсен, двамата офицери на вахта, кормчията, радистът и други двама офицери стояха по ризи. Защитени от студа, изпитващи чувство за сигурност, обгърнати от аурата на всемогъщата технология, те гледаха напред, където дванайсетметровите вълни със сила десет бала настигаха левия борд на „Фрея“, надвисваха за миг и след това се стоварваха върху гигантската й палуба с нейните безброй тръби и вентили, а после се превръщаха във въртопи от бяла пяна. Тогава само бакът стърчеше далеч отпред като самостоятелен, независим от танкера обект. Когато пяната изтечеше безсилна през шпигатите, „Фрея“ потреперваше и пак заравяше своята грамада в следващата връхлитаща планина. Трийсет метра под хората 90 000 конски сили избутваха 1 000 000 тона суров нефт с още няколко метра по-близо до Ротердам. Високо в небето се рееха албатросите на Носа, техните крясъци не се чуваха през плексигласа. Един от стюардите поднесе кафе.
Два дена по-късно, на 14 март, в понеделник, Адам Мънроу изкара колата си от двора на търговската секция на британското посолство и зави рязко надясно по Кутузовския проспект към центъра на града. Трябваше да отиде в главната сграда на посолството, където го бе викнал пълномощният министър. По време на телефонния разговор, явно засечен от КГБ, му бе казано, че трябва да дойде, за да се изяснят някои дребни подробности около наближаващото посещение на търговска делегация от Лондон. Всъщност това означаваше, че в шифровъчната стая го чака съобщение.