След три седмици тя вече няма да е в този град, ще е в безопасност в Лондон. Той също ще напусне службата си, за да започне нов живот някъде другаде с едничкото същество на този свят, което обичаше, бе обичал някога и щеше да обича до края на живота си.
На драго сърце щеше да напусне Москва с нейната секретност, потайности, с нейната затъпяваща скука. След десет дена американците ще получат своя договор за намаляване на въоръженията, Кремъл — своите жито и технологии, службата му — благодарности и поздравления от Даунинг стрийт и Белия дом. Една седмица по-късно ще се събере с бъдещата си жена, а тя ще намери свободата си. Той се сгуши в дебелия си балтон с кожена яка и пак закрачи по моста.
Полунощ в Москва е 22 часа в Северно море. Тогава „Фрея“ най-сетне застана неподвижно. Тя бе изминала 7 085 мили от Чита до Абу Даби, а след това още 12 015 мили до мястото, на което се намираше сега. Лежеше неподвижно, успоредно на линията на прилива. От носа й бе хвърлена само една котва. Всяка брънка на веригата, която я държеше, беше дълга почти деветдесет сантиметра и по-дебела от мъжко бедро.
Поради тромавостта й капитан Ларсен лично я изведе от Оркнейските острови, подпомаган от двама навигатори и от кормчията. Дори за нощната котвена стоянка той остави на вахта своя старши помощник Стиг Лундквист, третия помощник Том Келър, датски американец, и един моряк. Офицерите даваха непрекъснато котвено дежурство, морякът периодически трябваше да обхожда палубата.
Макар че машините на „Фрея“ бяха спрени, нейните турбини и генератори бучаха ритмично и произвеждаха електричество, за да могат системите й да функционират. Една от тях непрекъснато даваше информация за прилива и отлива и за метеорологичната обстановка, последните съобщения за която бяха обнадеждаващи. Вместо обичайните мартенски бури една неочаквана за сезона площ на високо атмосферно налягане, обхванала почти неподвижно Северно море и Ламанша, бе донесла мека ранна пролет на тези брегове. Морето беше едва ли не плоско, приливът се движеше със скорост един възел от кораба към Фризките острови. Небето бе почти безоблачно и синьо през целия ден и независимо от захлаждането през нощта обещаваше да бъде пак такова и на другия ден.
След като пожела на офицерите си лека нощ, капитан Ларсен напусна мостика и слезе един етаж до четвърта палуба. Тук, до самия десен борд, беше неговият апартамент. Просторната и добре мебелирана дневна каюта имаше четири прозореца, гледащи напред по дължината на кораба, и два към десния борд. Зад дневната каюта се намираха спалнята и банята. Спалната каюта също имаше два прозореца, и двата, гледащи към десния борд. Всички прозорци бяха херметично затворени освен един в дневната каюта, който се затваряше с винтове.
Зад херметично затворените прозорци отпред фасадата на надстройката се спускаше вертикално към палубата; откъм десния борд прозорците гледаха към триметровата стоманена площадка, зад която бяха леерът и морето. Пет платна от стоманени стъпала свързваха най-долната първа палуба с крилото на мостика над главата му, като на всеки етаж имаше стоманена площадка. Всички тези стълби бяха открити за морето, изложени на стихиите, но рядко се използваха, защото вътрешните стълбища бяха закътани и се отопляваха.
Тор Ларсен вдигна салфетката от пилешкото със салата, които главният стюард му бе донесъл, загледа се в бутилката скоч и барчето и реши да се задоволи с едно кафе. Беше се наканил след вечеря да работи цяла нощ над картите на последния маршрут през каналите, който танкерът щеше да измине утре заран. Щеше да има прилив и той искаше да е запознат с този канал не по-зле от холандските лоцмани, които щяха да пристигнат с хеликоптер от амстердамската аерогара Скипхол в 7,30, за да поемат кораба. Знаеше, че преди тях ще пристигнат с моторница десетина швартовчици, необходими за операциите по акостирането. Очакваше ги към 7,00 часа.
Когато часовникът би полунощ, той се намести до широката маса в дневната каюта, разгърна картите и започна да ги изучава. В три без десет сутринта навън беше студено, но ясно. Преполовената луна караше трепкащото море да святка. Стиг Лундквист и Том Келър пиеха кафе и си приказваха. Опитният моряк се беше втренчил в екраните по конзолата на мостика.