Маги стигна залата и спря на входа, за пореден път потресена от страховитата гледка на мумифицираните останки. Помещението се осветяваше от силни прожектори, захранвани с акумулатори. Мрежа и жълта полицейска лента разделяха пространството. Беше оставена заградена пътека, водеща към следващия коридор.
Тръгна напред, но вниманието й отново се отклони към телата наоколо. Бяха запазени изумително добре. Постоянната топлина ги бе изсушила напълно и бе концентрирала солите в тъканите, които играеха роля на естествена саламура.
За хиляден път се запита защо всички са се самоубили. Спомни си историята за обсадата на Масада и как еврейските въстаници предпочели да сложат край на живота си вместо да се предадат на римския легион пред портите.
„Дали нещо подобно не се е случило и тук?“
Нямаше отговор. Това бе само една от толкова многото други загадки.
С периферното си зрение долови раздвижване на сенките, рязко спря и се загледа към купчината тела в отсрещния ъгъл. Нечия ръка я докосна по рамото и тя подскочи.
Пръстите я стиснаха успокояващо.
— Какво има? — попита Ханк.
— Стори ми се, че виждам…
Прекъсна я вик от коридора:
— Крайно време беше да се домъкнете!
В отсрещния коридор затанцува светлина. Появи се майор Райън с фенер в ръка. Беше в пълна униформа, в това число и каската, от която очите му тънеха в сянка. Устните му обаче бяха свити раздразнено.
Направи им знак с фенера и се обърна назад към коридора.
— Да се размърдаме. Контейнерът е готов, както го поръчахте. Двама от хората ми ще ви помагат.
— Здрасти и на теб, майоре — промърмори Ханк и закрачи след него.
Маги спря при входа и отново погледна през рамо. Нищо не помръдваше в първата зала. Тя поклати глава.
„Просто игра на светлината. Стреснала съм се от някоя сянка“.
— Имахме проблем — каза Райън и привлече вниманието й. — Стана гаф.
— Какъв гаф? — попита Ханк.
— Вижте сами.
Загрижената Маги забърза след тях.
„Сега пък какво е станало?“
11:40
Скрита в сенките, саботьорката гледаше как тримата изчезнаха в коридора. Издиша бавно и с облекчение, като се мъчеше да сподави трепета и страха. Едва не я забелязаха, когато придърпа раницата си зад две тела.
Съмненията я загризаха в мрака.
„Какво правя тук?“
Чакаше в сенките от рано сутринта. Избраното й име беше Каи, което означаваше „върба“ на езика навахо. С разтуптяно сърце се мъчеше да почерпи сили от него, да бъде спокойна като дървото, прочуто и с легендарната си гъвкавост. Бавно протегна левия си крак. Гърбът обаче продължаваше да я боли.
Още малко, обеща си тя.
Криеше се тук от пукването на зората. Двама от другарите й се бяха престорили на пияни и бяха подлъгали стражите да се отдалечат на няколко метра от пещерата. Тя се възползва от момента и се промъкна от скривалището си в тунела зад тях.
Беше истинско предизвикателство да изпълзи без нито звук до това място. Но тъй като бе едва на осемнайсет, тя бе гъвкава, слаба и знаеше как да танцува сред сенките — умение, научено от играта на криеница с баща й, откакто едва достигаше до коляното му. Той я беше възпитал според старите обичаи — преди да го застрелят, докато караше такси в Бостън.
Споменът запали пламъка на дълбокия гняв в сърцето й.
Година след смъртта му тя постъпи в УАХАЯ, военизирана група за правата на коренните американци, която бе взела името си от думата „вълк“ на езика на чероките. Те бяха свирепи, коварни и млади, също като нея — никой на повече от трийсет, всички изпълнени с горда нетърпимост към раболепието на по-утвърдените организации.
Скрита в тъмното, тя остави гнева си да плъзне по нея и да пропъди страховете й. Спомни си пламенните думи на Джон Хоукс, основателя и лидер на УАХАЯ: „Защо трябва да чакаме американското правителство да ни върне правата? Защо да подгъваме коляно и да приемаме подхвърляните трохи?“
УАХАЯ вече беше станала известна с някои по-дребни акции. Бяха изгорили американското знаме на стълбите на съда на Монтана след осъждането на един индианец от племето кроу за използването на халюциногенни гъби в религиозна церемония. Миналия месец пък бяха изрисували със спрей офиса на един конгресмен от Колорадо, който настояваше за налагането на ограничения на индианските казина в щата.