Но според Джон Хоукс случващото се тук им предлагаше далеч по-голяма възможност да излязат на националната сцена. Привлечена от споровете, УАХАЯ щеше да излезе от сенките и да поеме нещата в свои ръце, да се изправи твърдо срещу намесата на властите в племенните въпроси.
Някакъв вик я накара да погледне към втория коридор.
Напрегна се. По-рано, преди да пристигнат двамата нови, от втората зала се бе чул трясък, последван от цветисти псувни. Явно нещо се беше оплескало. Замоли се това да не създаде проблем за мисията й.
Особено след толкова дълго чакане.
Прехвърли тежестта си върху другия си крак и отново потърси търпение, очаквайки сигнала. Пресегна се и докосна раницата с пластичен експлозив, в който вече бяха пъхнати безжични детонатори.
Още малко.
23:46
— Какво сте направили? — яростно прогърмя гласът на Ханк в малката зала.
Маги постави ръка на рамото му, за да го успокои. Разпозна проблема в мига, в който влезе в помещението.
Покрай отсрещната стена имаше купчина каменни кутии, всичките еднакви, със страни по около една стъпка. Предишния ден беше разгледала една. Приличаше й на малък осуарий — кутия, в която се пазеха костите на покойник. Но без специалното разрешение от делегацията на Организацията за защита и репатриране на гробовете на коренните жители на Америка никоя от кутиите не биваше да се отваря. Всяка беше покрита с масло и увита в сушена хвойнова кора.
Нещата обаче се бяха променили.
Маги се взираше в няколкото пръснати по пода на пещерата кутии. Най-близката се беше счупила, но кората все още я крепеше.
Ханк пое дълбоко дъх и изгледа намръщено майор Райън.
— Има изрична забрана да се докосват. Знаете ли какви неприятности ще си имаме? Знаете ли на какво буре с барут сте драснали фитила?
— Знам — озъби му се Райън. — Един от тези смотани малоумници удари купчината с края на сандъка, докато го внасяха. И всичко се срути.
Маги погледна двамата гвардейци, които съсредоточено разглеждаха върховете на кубинките си, засрамени от кастренето. Между тях имаше зелен пластмасов сандък с отворен капак, разкриващ облицована с изолираща пяна вътрешност, готова да приеме и пренесе единственото съкровище в залата.
— И какво правим сега? — кисело попита Райън.
Маги не отговори. Краката й сами я поведоха към счупената кутия на пода. Не можеше да се сдържи. Клекна, за да я разгледа.
Ханк отиде при нея.
— По-добре да не я пипаме. Можем да опишем пораженията, после…
— Или просто да надникнем вътре. — Тя посегна към строшено парче камък, все още с кората по него. — Стореното — сторено.
— Маги — предупредително изръмжа Ханк.
Тя взе парчето и внимателно го отмести. За първи път от векове във вътрешността на кутията проникна светлина.
Затаила дъх, Маги махна второ парче и разкри повече от онова, което се криеше вътре. В кутиите като че ли имаше метални пластини, почернели от времето. Наведе се и наклони глава настрани.
„Странно…“
— Това да не е някакъв надпис? — попита Ханк, у когото любопитството също бе надделяло.
— Може и да е просто от корозията.
Маги се пресегна и внимателно потърка с палец края на пластината. Черното масло се изтри и отдолу се показа познат жълт цвят.
— Злато — благоговейно прошепна Ханк.
Маги го погледна, после се обърна към стената от каменни кутии. Представи си подобни пластини в тях. Сърцето й се разтуптя в гърлото. „Колко злато има тук?“
Стана, като се опитваше да проумее размерите на съкровището, и каза:
— Майор Райън. Мисля, че вие и хората ви ще прекарате още доста време тук долу.
Райън изстена.
— Значи има още злато.
Маги се обърна към гранитния стълб в центъра на залата. Върху него беше положен масивният череп на саблезъб тигър. Сам по себе си той бе ценна находка, тотем на избитото племе — толкова важен, че индианците бяха разтопили злато и бяха покрили с него цялата глава на огромната котка.
Започна да обикаля бавно безценния идол. Пипалата на страха запълзяха към сърцето й. Нещо не беше наред във всичко това. Не можеше да каже какво точно, но знаеше, че е така.