Целуна я. Имаше нужда от нея.
Отначало тя не отвърна, устните й бяха напрегнати, твърди, неуверени.
Но постепенно омекнаха, отвърнаха, разтвориха се.
И двамата се нуждаеха един от друг.
Но дали беше истинско — или само необходима самозаблуда?
На Грей не му пукаше.
За момента изглеждаше истинско.
11:45
Възвишението Сан Рафаел
Хубаво бе да се върне… да се отърси от призраците, които я преследваха.
Каи Куочийтс стоеше на верандата на пуеблото. Слънцето печеше безмилостно каньона и пустошта на възвишението Сан Рафаел. Прашни вихрушки танцуваха в клисурите и деретата. Миришеше на хвойна и горещ пясък.
Беше минала само седмица, а вече започваше да се чувства като у дома тук.
Щеше да прекара лятото в пуеблото, за да спечели кредитни точки за колежа. Беше се записала в курса по антропология на коренните жители на Америка със специалност народа пуебло. Работата й включваше регистриране на петроглифи, помощ за реставрацията на руини и изучаване на старите обичаи на индианците хопи.
Като например как да пече пиньоли.
— Кой ми съсипа най-хубавия тиган? — извика глас отвътре.
Каи потръпна — знаеше, че ще трябва да поеме вината като жена. Напоследък непрекъснато го правеше. Преди два дни получи официално опрощение за всичките си простъпки покрай събитията в Юта. Спасяването на света като че ли възстанови кармичното й равновесие с министерството на правосъдието. Пък и явяването на чичо Кроу и Ханк Канош като свидетели определено не й навреди.
От тази простъпка обаче нямаше да се отърве така лесно.
Отвори мрежестата врата и влезе в сенките на основното помещение. Айрис Хуметева беше надянала готварски ръкавици и държеше почернял тиган.
— Трябва да изчакаш жаравата да поизстине.
— Зная, но Кауч дъвчеше шевовете си и докато го хвана и му сложа яката…
Въздъхна. Дотук с оправданията.
Щом чу името си, Кауч вдигна глава. На врата си имаше пластмасова яка във формата на фуния. Беше се наложило да ампутират предния му крак. Куршумът беше оставил съвсем малко кост и още по-малко нерви, но Кауч се възстановяваше добре.
Всички се възстановяваха.
Изгарянията на Алвин Хуметева бяха просто дълбоки белези по загорялата му кожа. Двамата възрастни индианци бяха оцелели след срещата си с Рафаел Сен Жермен благодарение на ината си и на идеалното познаване на местността.
Племето хопи имаше поговорка: никога не преследвай индианец на негова територия. Това бе суров урок, научен от първите колонисти — а Рафаел Сен Жермен така и не бе разбрал за него.
Айрис бе предположила, че войниците на французина ще се опитат да ги очистят, и затова когато бе потеглила със съпруга си, бе насочила АТВ-то към най-близката пясъчна падина и бе вдигнала облак прах, за да скрие бягството им. След това се бяха крили в една стара мина с надеждата, че Рафаел няма да си направи труда да ги търси, защото ще тръгне след Кроу. Дори и да беше оставил хора тук, тя можеше при нужда да прикрие следите си и да повика помощ.
Каи определено имаше да учи много неща от старата хопи.
— Съжалявам, лельо Айрис — каза тя. — Ще изтъркам тигана и ще се реванширам, като готвя следващите две вечери.
Удовлетворената Айрис кимна и й смигна, изразявайки едновременно прошката и любовта си.
Ръмженето на двигатели насочи вниманието им към вратата.
— Май момчетата се връщат от разходка — отбеляза Айрис.
Излязоха на верандата да ги посрещнат. Двама покрити с прах мъже слязоха от АТВ-тата, които приличаха повече на направени от вкаменелости, отколкото от фибростъкло.
Джордан свали шлема си и избърса лице с карирана кърпичка. Сърцето на Каи пропусна един удар, когато лъчезарната му усмивка стигна до нея и стана още по-голяма.
До него спътникът му също свали шлема си, зачервен и ухилен до уши.
— Май започва да ми харесва — каза Аш.
Майор Ашли Райън и Джордан бяха станали близки приятели след събитията в Йелоустоун. Националният гвардеец като че ли беше развил ново уважение към коренните американци.
Джордан го потупа здраво по гърдите, за да махне прахта от тениската му. На нея беше изобразен стилизиран V-8 двигател с украса от пера и надпис ОБИЧАМ ДИВАЦИТЕ отдолу.