Въпреки това откриването на частиците оставаше предизвикателство дори с помощта на такова огромно екранирано съоръжение. Броят уловени частици беше равномерен вече цяла година. И именно затова данните от монитора го смущаваха.
Юн се взираше в графиката, която показваше активността на неутриното през последното половин денонощие.
Пръстът му мина по екрана и проследи резкия пик, отбелязан в три сутринта. Той бележеше внезапен силен поток неутрино, преминал преди три часа. Никога не бяха регистрирали подобна аномалия.
„Трябва да е лабораторна грешка. Някакъв дефект“.
През последните три часа в обсерваторията се правеше проверка на цялото оборудване и електрониката. През следващия месец екипът му трябваше да участва в съвместен експеримент в ЦЕРН в Швейцария.
„Ако се наложи да го отменим…“
Стана, разкърши схванатия си гръб и отиде до прозореца. Обичаше светлината в този ранен час. Беше идеална за снимки, а фотографията бе негово хоби. Стените на кабинета му бяха украсени със снимки на Фуджи по изгрев слънце, на отблясъците от повърхността на езеро Кавагучи, на пагодата Нара на фона на яркочервени кленове. Любимата му снимка обаче беше на водопада Шираито през зимата, с голите, покрити с лед дървета, разпръскващи утринната светлина на безброй дъги.
През прозореца се виждаше не така живописната гледка на кампуса около лабораторията, но долу имаше малък воден парк до заравнена дзен градина, виеща се около висока неравна скала. Често се чувстваше като скалата — сам, изправен насред водовъртежа на живота около него.
Вратата зад гърба му се отвори и го изтръгна от унеса му. Дългокраката му русокоса колега доктор Джанис Купър, специализант от Станфорд, влезе енергично в кабинета. Беше трийсет години по-млада от Юн и толкова кльощава, колкото Юн бе кръгъл. Около нея винаги се носеше миризма на кокосово масло и тя се движеше с пружинираща походка, сякаш всеки момент ще отлети; калифорнийското слънце като че ли я бе заредило с толкова енергия, че не я свърташе на едно място.
Нещо в самото й присъствие го накара да се почувства изтощен.
— Доктор Йошида! — възкликна тя задъхано, сякаш бе тичала. — Току-що се чух с неутрино обсерваторията Съдбъри в Канада и с Айскюб в Антарктида. И те са регистрирали масивни потоци неутрино по същото време като нас.
Явно искаше да каже още нещо, но Юн вдигна ръка. Трябваше му момент да помисли, да въздъхне с облекчение. Значи данните не се дължаха на дефект. Това решаваше една загадка, но след нея следваше по-тревожен въпрос — какъв е източникът на подобен колосален поток неутрино? Раждането на свръхнова в дълбините на космоса? Или мощно слънчево изригване?
Доктор Купър сякаш прочете мислите му.
— Рику помоли да слезете при него. Смята, че знае начин да открие източника на потока. Още работеше по въпроса, когато излязох.
Юн нямаше време за ексцентричността на доктор Рику Танака. При наличието на доказателства, че пикът не се дължи на неизправност в апаратурата, загадката можеше и да почака няколко часа. Не беше мигнал цяла нощ, а на шейсет и три едва ли можеше да се нарече млад.
— Той настоява — добави доктор Купър. — Каза, че било важно.
— При доктор Танака всичко е важно — измърмори Юн, без да си прави труда да крие пренебрежението си.
— Рику смята, че всъщност може би става въпрос за геонеутрино — каза Купър развълнувано.
Юн рязко вдигна глава и я погледна.
— Невъзможно.
Повечето неутрино идваха от фоновото лъчение на вселената — от слънчевите изригвания, от умиращи звезди и свиващи се галактики. Някои обаче се наричаха „геонеутрино“ и бяха със земен произход — от разпадащите се изотопи, от космическите лъчи, бомбардиращи горните слоеве на атмосферата, дори от експлозията на атомни бомби.
— Така смята — настоя тя.
— Глупости. За отделянето на толкова неутрино е нужна енергия, еквивалентна на взривяването на сто водородни бомби.
Юн тръгна към вратата, но от рязкото движение ишиасът му се обади и болката прониза десния му крак.