— Става.
След като чу точно къде и кога, Пейнтър затвори. Ковалски вече караше на юг по междущатската магистрала 15.
— Имаме около шейсет и пет километра до Прово — отбеляза той, без да спира да дъвче незапалената си пура.
Пейнтър направи справка с джипиеса и промърмори:
— Петдесет и две минути.
Ковалски му хвърли кос поглед.
— Ако трябва, мога да ги направя на четирийсет и две. — Форсира двигателя и повдигна въпросително вежда.
Пейнтър се намести в седалката. Сърцето му туптеше все по-бързо при мисълта, че ловците вече са по следите на Каи и професора.
— Я опитай да ги направиш на трийсет и две.
Ковалски се ухили и натисна газта.
Пейнтър залепна за облегалката. Макар че би трябвало да е нервен, докато стрелката на спидометъра пълзеше нагоре, изпитваше облекчение, че е дошъл в Юта. Това бе потвърждение, че инстинктите му не са закърнели през времето, прекарано под Смитсъновия замък.
Тук ставаше нещо важно.
И може би не само тук.
Спомни си съобщението на Кат за внезапната поява на Сейчан и твърдението й, че може би имала идея за истинските лидери на Гилдията. Беше рядкост за която и да било разузнавателна агенция да измъкне каквато и да било информация за тази организация. Явно бе станало нещо сериозно, за да свалят гарда си.
Нещо като загадъчна експлозия.
Можеше и да греши, но по принцип не вярваше на съвпадения. А ако беше прав, поне един от най-добрите му хора следваше дирята на Източния бряг. Въпреки късния час би трябвало да е започнал.
Разбира се, стига да можеше да се съсредоточи.
9.
30 май, 23:48
Вашингтон, окръг Колумбия
Грей следваше Сейчан към колонадата на Националния архив. Беше студена пролетна нощ, последният дъх на зимата преди в столицата да започне мочурливото влажно лято. В този късен час по улиците се движеха само редки коли.
След внезапната поява на Сейчан в апартамента му Грей беше облякъл черни панталони, кубинки и армейска блуза с дълги ръкави, както и дълго до коленете вълнено палто. Сейчан, изглежда, не усещаше студа — рокерското й яке беше разкопчано и отдолу се виждаше тънка яркочервена риза с дантела. Кожените панталони прилепваха по извивките на тялото й, но в държането й нямаше съблазнителност. Движеше се решително и целеустремено. Погледът й не изпускаше нито едно раздвижване на разлюлените от вятъра клони. Беше като струна, опъната до скъсване. Но пък и трябваше да е такава, за да оцелее.
Вървяха към изследователския вход на архива на Пенсилвания Авеню. Той бе доста незабележителен в сравнение с главния вход от другата страна на сградата с неговите гигантски бронзови врати. След като минеше през тях, човек попадаше в основната ротонда — залата, в която бяха изложени оригиналите на Декларацията на независимостта, Конституцията и Декларацията за правата на човека, пазени в пълни с хелий витрини.
Но не тези документи бяха причината за среднощната им визита. Сградата пазеше милиарди записи за американската история, каталогизирани и складирани на площ от близо 84000 квадратни метра. Грей разбираше, че ще имат нужда от помощ, ако искат да открият документа, който им трябваше.
Докато приближаваха входа, вратата се отвори. Грей се напрегна, докато не видя слабата фигура, която излезе и им махна енергично. Физиономията на човека беше намръщена. Доктор Ерик Хейсман беше куратор в музея, специалист по колониалната история на Америка.
— Колегата ви вече е вътре — каза той вместо поздрав.
Косата на куратора беше снежнобяла и се спускаше до яката му, допълвана от грижливо подстригана козя брадичка. Държеше им вратата отворена и опипваше очилата си за четене, висящи на верижка на врата му. Явно не беше радостен, че са го измъкнали от дома му в този късен час. Може би затова не беше с костюм, а по пуловер и джинси.
Пуловерът пък бе с емблемата на „Редскинс“ — профил на индиански воин с пера на главата. Ироничен символ предвид темата, която Грей смяташе да засегне. Специалността на доктор Хейсман бяха отношенията между разрастващите се американски колонии и коренното население на Новия свят. Грей се нуждаеше тъкмо от такъв експерт за по-нататъшните си проучвания.
— Насам — каза Хейсман. — Запазил съм кабинет до основната сбирка. Асистентката ми ще ви донесе записите, които са ви необходими. — И докато вървяха по коридора, продължи: — Това е крайно необичайно. Дори чиновниците от Върховния съд не си позволяват да изискват документи извън работно време. Щеше да е по-лесно, ако ме бяхте информирали за конкретния въпрос, по който работите.