Думите й отрезвиха Хейсман достатъчно, за да спре да крачи напред-назад.
— Ясно. Кажете сега за писмото.
— То е част от кореспонденцията между Франклин и един френски учен — започна Грей, — Аршар Фортескю. Бил е член на научна група, съставена от Франклин. Така нареченото Американско дружество за насърчаване на полезните знания.
— Да, групата ми е позната — каза Хейсман. — Те са издънка на Американското философско дружество, но конкретната им цел е била събирането на нови научни идеи. Най-известни са с ранните си археологически проучвания на реликви на коренните жители на Америка. Накрая били едва ли не обсебени от тази тема. Разкопавали гробове и индиански могили навсякъде из колониите.
— Точно за това става дума в писмото — обади се Шарин. — То е молба до въпросния френски учен да помогне на Франклин за организирането на експедиция до Кентъки „за откриването и разкопаването на индианска могила във формата на змия в търсене на закопана в нея заплаха срещу Америка“ — преведе тя, като се мръщеше от недоумение.
Вдигна очи от страницата.
— Като че ли въпросът е бил много спешен. — Запрокарва пръст по писмото и продължи да превежда: — „Скъпи приятелю, със съжаление трябва да ви съобщя, че надеждите за Четиринайсетата колония, тази Колония на дявола, са разбити. Шаманите от Ирокезката конфедерация бяха избити по най-жесток начин, докато пътуваха за срещата с губернатора Джеферсън. С тяхната смърт всички, които имаха познания за Великия еликсир и Бледите индианци, са в ръцете на Провидението. Но един шаман живя достатъчно дълго, затрупан под телата на останалите, за да ни даде последна искрица надежда. Той разказа за карта, скрита в черепа на рогат демон и увита в изрисувана бизонска кожа. Може би подобни приказки за демони и тайни карти са просто фантасмагории на объркан умиращ ум, но не бива да си позволяваме да рискуваме. Жизненоважно е да открием картата преди Врага. В тази насока, открихме една следа към силите, които се опитват да разкъсат младия ни съюз. Символ, който бележи Врага“.
Тя обърна страницата, за да я видят всички. На нея имаше скица на пергел върху ъгъл, заграждащи малък лунен сърп и петолъчна звезда.
— Прилича ми на масонски символ, но никога не съм виждала подобен вариант, с полумесец и звезда — каза Шарин. — Вие виждали ли сте?
Грей мълчеше. Доктор Хейсман бавно поклати глава.
— Самият Франклин е бил масон. Не би очернил собствения си орден. Това трябва да е нещо съвсем друго.
Монк се наведе да разгледа символа по-добре. Макар изражението му да не се промени. Грей забеляза как леко сбърчи нос, сякаш е помирисал нещо гадно. Подобно на Грей, Монк разпозна знака на лидерите на Гилдията. Погледите им се срещнаха и въпросът в очите му бе недвусмислен: „Как е възможно този символ да фигурира в писмо от Бенджамин Франклин до някакъв френски учен“?
Точно на този въпрос търсеше отговора и Грей.
Монк продължи с друга загадка:
— И защо му е на Бен Франклин помощта на французин в това търсене? Със сигурност трябва да е имал подръка и някой друг, който да поведе подобна експедиция в пущинаците на Кентъки.
— Може би не е имал пълно доверие на хората около себе си — предположи Сейчан. — Този потаен враг, за когото споменава… Възможно е да са се внедрили във вътрешните кръгове на властта.
— Възможно е — каза Хейсман. — Но Франция е била наш съюзник срещу британците по време на Войната за независимост и Франклин е прекарал доста време в Париж. Още по-важното е, че френските колонисти са установили тесни връзки с местните племена по време на Френската и Индианската война, когато канадските колонисти са се сражавали рамо до рамо с коренните жители срещу англичаните. Ако на Франклин му е трябвал човек, който да проучи чувствителни за индианците въпроси, не би било странно да се обърне към французин.
— Писмото като че ли потвърждава това — обади се Шарин и преведе още няколко реда: — „Аршар, като доверен и близък приятел на покойния вожд Канасатего — за чието отравяне все още смятам, че е пъклено дело на същия наш Враг, — не мога да се сетя за по-подходящ човек от теб, който да поведе такава жизненоважна експедиция. Тази мисия не бива да се провали“.
Въпреки думите в писмото Грей подозираше, че истинският отговор на въпроса на Монк се съдържа в комбинация от двете теории. Доколкото можеше да се съди, Франклин се беше обръщал към приятел, на когото е знаел, че може да се довери, и който е имал добри връзки с племената в района.