— Точно така.
— С други думи, точно преди странната експлозия в Юта.
— Спомена за нея и преди, но още не виждам връзката.
— Мисля, че всичко се свежда до две думи в писмото на Франклин. Бледите индианци.
Тя поклати глава, припомняйки си въпросния ред. Беше чела превода толкова пъти, че го знаеше наизуст.
„С тяхната смърт всички, които имаха познания за Великия еликсир и Бледите индианци, са в ръцете на Провидението“.
Все още не разбираше.
— Е?
Грей се премести по-близо до нея, сякаш се опитваше физически да докаже тезата си.
— Точно преди взрива се е водело проучване, целящо да се идентифицират мумифицираните останки в пещерата до мястото на взрива. Индианците предявяваха претенции върху телата, но въпросът бил спорен, тъй като те имали по-скоро европеидни характеристики.
— Европеидни?
— Бледи индианци — наблегна Грей. — Ако Гилдията, старият враг на Франклин, е била замесена в миналото с нещо, свързано с белокожи индианци, неочакваното откритие на пещера с такива мумифицирани останки и артефактите им със сигурност би привлякло вниманието им. По онова време Франклин и Джеферсън определено са търсели нещо, което според тях заплашвало новия съюз. Явно техните врагове са търсели същото.
— И ако си прав, още го търсят — добави тя. — Е, какво мислиш? Смяташ ли, че Гилдията стои зад взрива в Юта?
— Не ми се вярва. Но така или иначе, трябва да съобщя на директор Кроу. Ако съм прав, озовал се е в разгара на вековна война.
13.
30 май, 23:33
Прово, Юта
Когато очите й свикнаха с тъмнината в лабораторията, Каи измъкна китката си от ръката на чичо си. Слабо сияние достигаше до тях от аварийните знаци в коридора.
Огледа лабиринта на тъмната лаборатория, готова да побегне. Това бе първото й средство за защита. Прехвърляна от едно приемно семейство на друго, тя бързо се беше научила да разпознава предупредителните знаци около себе си. Жизненоважно за оцеляването й бе да усети настроението, да знае кога да стъпва предпазливо и кога да отстоява твърдо позицията си в домове, където си или нежелана, или едва те търпят.
Професор Канош се изправи — беше клекнал, за да успокои кучето.
— Може би просто е спрял токът — предположи той.
Каи се хвана за думите му като удавник за сламка, но знаеше, че го прави от отчаяние. Погледна към чичо си за малко увереност.
Пейнтър отиде до стационарния телефон и вдигна слушалката. Каи за миг си спомни старото клише за индианец, долепил ухото си до земята и ослушващ се за приближаваща опасност. Това беше модерната версия.
— Няма сигнал — каза той и остави слушалката. — Някой е прекъснал връзките.
Каи нервно скръсти ръце на гърдите си. „Край на тази надежда…“
Пейнтър се обърна към грамадния мъж, с когото беше дошъл, и посочи към вратата.
— Ковалски, следи коридора. Бъди готов при нужда да барикадираш вратата.
Великанът тръгна към изхода, като отметна дългия си шлифер, и се видя пушката, пристегната с ремъци към крака му. Каи познаваше достатъчно добре оръжията от дните, когато бе ходила на лов с баща си, но в това имаше нещо странно, особено с допълнителните патрони, закрепени за приклада. Бяха остри като шипове в единия край. Въпреки това гледката правеше ситуацията много по-реална. Сърцето й заби чак в гърлото й, нервите й се обтегнаха до скъсване.
— Какво ще правим? — попита Дентън.
— Трябва да се скрием — изтърси Каи, докато се мъчеше да овладее ужаса, който заплашваше да я накара да припадне. Отстъпи назад, към успокояващото въздействие на тъмнината.
Пейнтър сложи ръка на рамото й и я спря. Придърпа я към себе си. Каи не се дръпна, а се облегна на него, но беше като да прегръща метален стълб. Чичо й целият беше стегнати мускули, кост и целеустременост.
— Криенето няма да ни свърши работа — обясни той. — Явно някой ви държи под наблюдение. Проследил ви е дотук и е изпратил ударен екип. Ще претърсят всяко кътче и ще ви намерят. Единствената ни надежда е, че ще им трябва време да претърсят основната сграда, преди да слязат тук. Дотогава трябва да сме намерили начин да се измъкнем.
Каи погледна към тавана и попита:
— Какво ще кажете за нагоре? — Трескаво се хващаше за всичко, което й идваше наум.