Беше наблюдавал проникването след прекъсването на електричеството и телефоните. Всички изходи се следяха. Четирима шокирани студенти излетяха от различни врати и се помъчиха да избягат от тъмната сграда. Бързо бяха очистени, а телата им — скрити. Щурмовият екип продължи вътре, като претърсваше етаж след етаж.
Рафе не беше изненадан, че спирането на тока не успя да пропъди целите, както бе станало със студентите. След събитията в планината жертвите му бяха станали по-предпазливи, но хората му бяха лично подбрани от Берн заради педантичността и безпощадността си. Щяха да ги намерят.
В ъгъла на екрана Берн обърна камерата си към собственото си лице, за да покаже, че иска да докладва. Гласът му беше малко накъсан от цифровата връзка.
— Сър, всички надземни етажи са чисти. Остава само мазето. Екипът слиза надолу.
— Много добре. — Рафе с нетърпение се наведе още по-близко към екрана.
„Значи са избягали в мазето, досущ като уплашени плъхове. Няма значение. Имам най-добрите плъходави, които могат да се купят“.
Тихо скимтене го накара да погледне към голямото кресло до камината. Пламъците танцуваха и хвърляха сенки, но не така тъмни като черната му кралица Ашанда, която седеше и държеше момче на не повече от четири годинки. Лицето на детето бе омазано в сълзи и сополи, очите му бяха ококорени от ужас. Май трябваше да махнат тялото на майка му от стаята, но нямаше време за подобни прояви на благоприличие. Жената лежеше на персийския килим, а кръвта и мозъкът й съсипваха фините шарки.
Ашанда се взираше в пламъците и нежно галеше косата на момчето. Един от мускулестите хора на Берн беше предложил да сложи край на детските мъки с едно-две умели движения с ножа, но Ашанда го беше изхвърлила като парцалена кукла.
Телохранителка до последно.
Рафе въздъхна. Така или иначе трябваше да се погрижат за момчето, но не пред Ашанда.
А дотогава…
Насочи цялото си внимание към екрана.
„Да се върнем на представлението“.
23:38
Пейнтър действаше бързо на малката работна маса в лабораторията по приложна физика, а Дентън държеше фенерчето. Беше го довел без инциденти дотук, недалеч от стълбището, водещо към основната сграда.
Въпреки угризенията си, че използва цивилен, Пейнтър беше доволен, че Дентън е с него. Лабораторията беше доста забутана и лесно можеше да се пропусне. В дългото тясно помещение имаше всевъзможни инструменти, сред които доминираше голяма кубична преса със стоманени наковални, използвана за опити при високо налягане, например за създаването на синтетични диаманти.
Целта на Пейнтър обаче бе много по-ценна от всеки диамант.
Дентън го беше довел до заключен шкаф. След трескаво търсене на правилния ключ го отвори и даде на Пейнтър кутия електрически детонатори.
— Ще свършат ли работа? — прошепна с надежда.
Трябваше да свършат… но се налагаше известна импровизация.
Пейнтър се съсредоточи върху деликатната хирургия с пинцетите и тънките клещи. Този тип детонатори се задействаха с електрически импулс, като от батерия на телефон или някакъв друг източник. И определено не беше добра идея да си наблизо, когато детонаторът задейства пластичния експлозив. Трябваше да го задейства дистанционно — и поради липсата на обхват в мазето му оставаше само една възможност.
Много внимателно съедини запалителните жици на детонатора към батерията на изкормения патрон XREP.
Той беше с размерите на обикновен патрон 12-и калибър, но беше прозрачен и пълен с електроника вместо обичайните едри сачми. Въпреки опита си в областта на електротехниката и микродизайна Пейнтър беше затаил дъх. И при най-малката грешка можеше да каже сбогом на пръстите си.
Докато закрепваше последната жица, като внимаваше да не повреди трансформатора и микропроцесора на устройството, лек шум привлече вниманието му към вратата на лабораторията. До тях достигна издайническият тропот на кубинки по стълби, последван от приглушени гласове — отсечени и кратки, определено на военни. Търсещите ги бяха тръгнали насам, уверени, движещи се с минимална предпазливост, сигурни, че целите им са просто уплашени невъоръжени цивилни.
Пейнтър бързо сглоби модифицирания патрон, прибра го в джоба си, грабна опряната на работната маса пушка и направи знак на Дентън.
— Дам ли ви сигнал, отивайте при другите — прошепна му. — Ще спечеля малко време.