Насред целия хаос доктор Ерик и Шарин Дюпре се бяха навели над една от кутиите и претърсваха съдържанието й. Хейсман беше свалил пуловера си и бе навил ръкави. Извади някаква оръфана брошура от кутията и я добави към купчината.
— Още една монография на Франклин за изригването… Вдигнаха глави, когато Монк влезе.
— Казахте ли му? — попита Хейсман.
— Реших да го оставя на вас. Вие свършихте цялата работа. Аз само поръчах пица.
— Какво да ни кажат? — попита Грей.
Хейсман погледна Шарин, която още беше с тясната черна рокля, но беше наметнала бяла престилка и бе сложила памучни ръкавици за работа с деликатните документи.
— Шарин, защо ти не започнеш? Ти отприщи всичко с онова блестящо хрумване. Пък и твоето поколение е на „ти“ с компютрите.
Тя прие похвалата със свенлива усмивка и леко кимна в знак на благодарност, след което се обърна към Грей и Сейчан.
— Сигурна съм, че в крайна сметка ще го намерим, но тъй като по-голямата част от документите са дигитализирани, реших да ги пресеем по-подробно, като разширим и генерализираме параметрите на търсене.
Грей скри нетърпението си. Интересуваше го какво са намерили, а не как. Въпреки това забеляза веселите пламъчета в очите на Монк. Партньорът му спестяваше нещо.
— Пуснахме търсене за комбинацията на имената Фортескю и Франклин, но не получихме нищо — каза Шарин.
— Сякаш архивите са били прочистени — добави Хейсман. — Като че ли някой определено е искал да прикрие следите си.
— Затова разширих търсенето, така че да не включва само Франклин, и опитах най-различни начини на изписване на името Фортескю. Пак нищо. После просто използвах инициалите на Аршар Фортескю, А. Ф.
Хвърли поглед към Хейсман, който се усмихна гордо.
— И тогава го намерихме. — Той вдигна наръч чупливи жълти листа. — В писмо на Томас Джеферсън до личния му секретар Мериуедър Луис.
— Мериуедър Луис ли? Който заедно с Кларк прекосява континента до Тихия океан?
Хейсман кимна.
— Същият. Писмото е с дата осми юни хиляда осемстотин и трета, около година преди двамата да тръгнат на експедицията си. В него се обсъжда изригване на вулкан.
Грей не разбираше накъде бият.
— Какво общо има някакъв вулкан с всичко това?
— Първо — обясни Хейсман, — обсъждането не е необичайно и може би именно затова документът не е привлякъл вниманието и не е бил премахнат с останалите. Луис и Джеферсън често са обсъждали научни теми. Мериуедър бил бивш военен, но имал научно образование и проявявал огромен интерес към природата.
Грей си помисли, че това с пълна сила важи и за Сигма.
— Двамата били близки приятели — продължи Хейсман. — Всъщност семействата им живеели на петнайсетина километра едно от друго. Луис бил човекът, на когото Джеферсън се доверявал най-много.
Монк побутна Грей.
— Значи ако Джеферсън е пазил някакви тайни, този човек със сигурност е щял да ги знае.
Хейсман кимна.
— В това писмо често се появява едно и също име — загадъчен човек, споменаван единствено като А. Ф.
— Аршар Фортескю… — промълви Грей.
— Явно Джеферсън не е искал да напише цялото му име, което е типично за този отец основател. Джеферсън проявявал голям интерес към криптографията и дори разработил собствен таен шифър. Едва миналата година бе разбит един от кодовете му.
— Бил е абсолютен параноик — каза Монк.
Хейсман го изгледа оскърбено.
— Ако по-ранното писмо на Франклин е вярно — за някакъв могъщ враг, кроящ тайни планове срещу новия съюз, — може би е имал причина да е предпазлив. Същата параноя може и да е причината за чистката в армията по време на мандата му.
— За какво става дума? — Интересът на Грей вече определено започна да се събужда.
— След като Джеферсън бил избран за президент след много тежка кампания, една от първите му заповеди била да се намали действащата армия. Избрал Мериуедър Луис да му помогне да реши кои офицери са компетентни и кои не. Някои историци подозират, че чистката не била свързана толкова с компетентността, колкото с лоялността им към Съединените щати.