Монк изгледа многозначително Грей.
— Ако искаш да изкорениш предателите, особено онези начело на въоръжени сили, най-добре е да го направиш тайно.
Грей знаеше какви трудности имаше Сигма с премахването на къртиците на Гилдията от собствените си редици. Нима отците основатели се бяха опитвали да направят същото? Представи си ролята на Луис в това начинание. „Войник, учен, а сега и шпионин“. Все повече и повече му приличаше на работник на Сигма.
Сейчан се пльосна на един стол и каза отегчено:
— Всичко това е много интересно, но какво общо има с някакви си вулкани, по дяволите?
Хейсман намести очилата на носа си и каза сковано:
— Тъкмо стигах дотам. В писмото се говори за изригване, станало две десетилетия преди това. Всъщност с точност до деня. По случай двайсетата годишнина. Става въпрос за изригването на Лаки. Най-катастрофалното през последните векове. Заради него измрели над шест милиона души, около четвърт от населението на Земята. Измрели половината коне и почти половината добитък. Реколтите били унищожени и се стигнало до масов глад. Твърди се, че небето станало кървавочервено, а температурите се понижили толкова, че Мисисипи замръзвала чак до Ню Орлиънс.
Шарин взе един от листовете, които бяха преглеждали при влизането на Грей.
— Ето как е описал последиците от изригването самият Бенджамин Франклин. „В продължение на няколко месеца през лятото на хиляда седемстотин осемдесет и трета, когато слънчевите лъчи би трябвало да стоплят много повече земята в тези северни райони, над цяла Европа и над голяма част от Северна Америка имаше непрекъсната мъгла“. Франклин бил направо обсебен от вулкана.
— И явно с основание — добави Хейсман. — Според това писмо Аршар Фортескю присъствал на изригването. И дори се чувствал виновен, сякаш той го е предизвикал.
Грей не успя да скрие изненадата си.
— Какво?!
— Моля да извините пропуските ми по география, но къде се намира този вулкан? — попита Сейчан, докато Грей се мъчеше да проумее чутото.
Хейсман се опули и май чак сега си даде сметка, че не им е казал.
— В Исландия.
Грей се обърна към Монк. Точно тази подробност бе крил.
— Май ще вървим по стъпките на французина — подметна Монк.
03:13
Докато останалите обсъждаха местоположението на вулкана, наведени над различните карти на масата, Сейчан стоеше настрана и си играеше с малкото сребърно драконче, висящо на верижка на шията й. Беше нервен навик. Майка й винаги бе носила такова украшение. Това бе едно от малкото неща, които помнеше за нея.
Като дете Сейчан често се взираше в мъничкия извит дракон на шията на майка си, докато тя спеше на тясното легло под отворения прозорец. Нощните птици пееха в джунглата, лунната светлина се отразяваше от среброто и украшението сякаш проблясваше като вода в ритъм с дишането й. Всяка нощ Сейчан си представяше, че драконът ще оживее, стига да го гледа достатъчно дълго — и той оживяваше, макар и само в сънищата й.
Внезапно раздразнена от проявата на сантименталност, Сейчан пусна сребърния медальон. Беше чакала достатъчно дълго. Като че ли никой от присъстващите нямаше намерение да повдигне най-очевидния въпрос, затова тя го зададе.
— Да се върнем на писмото, докторе.
Погледите на всички се обърнаха към нея.
— Какво искахте да кажете с това, че французинът се чувствал виновен за избухналия вулкан?
Хейсман още държеше листата в ръката си.
— Пише го в писмото на Джеферсън. — Той прочисти гърлото си, намери откъса и зачете на глас: — „Най-сетне получихме вести от А. Ф. Много страда и е с натежало сърце след всичко, което го сполетя през лятото на хиляда седемстотин осемдесет и трета. Изобщо не съм забравил, че именно заради нашата кауза той тръгна по следата, отбелязана на картата, открита в индианската могила — наградата, с която се сдоби с цената на тежката рана, причинена му от засадата на нашите врагове. Освен това А. Ф. скърби за вулкана, който създал в онова море през лятото. Започнал е да вярва, че повсеместният глад на родния му континент след изригването е причина за кървавата революция във Франция, и се чувства много виновен за нея“.
Хейсман вдигна глава.
— Всъщност относно последното Фортескю може и да е прав. Днес редица учени смятат, че изригването на Лаки и мизерията и гладът, последвали във Франция, са основен фактор за избухването на Френската революция.